Louis CK and where the disconnect lies

The question ("Should Louis CK be allowed to ever do stand up again? It's been 10 months!) presupposes that it's already a ridiculously long time. It's so plain, from the way his supporters approach the matter, that they feel he hasn't done anything that bad and they're only pretending to agree he has because they don't want to deal with the outrage. The reason for the whole rhetoric about #Metoo, that it's gone too far, the unspoken but palpable sentiment of "what more do they want" after the apologies, these are all of the same vein as accusing women of hysteria - men just don't know what their actions do to us, so they fail to see why we're making such a scene. The problem isn't that men don't want to change, the problem is they don't see why they should. Misogyny is normal in our society. It's fine, it's always been fine. Men have recently started (and will soon enough stop, this has happened before) to perform listening and paying attention because our voices grew loud enough to preclude brushing them off. It's now easier to pretend you agree than to ignore the outrage, and so they pretend because they see this is what's required of them to get the critics off their backs, since the critics are now too many, they're getting mainstream. But privately, they think it's all hysteria, made-up drama, women exaggerating in vindictive punishment of men, as women are wont to do. That's why nothing ever changes and they don't make amends, not real ones. They don't feel it. They don't feel what they've done, they don't understand why it should be traumatic - it's never happened to them, and besides, it's what women have always endured, it's what women are for. Why are only now complaining? If it was so bad, why didn't we say something before? There are a million excuses as to why it's ok, and when none of them work anymore, due to a social momentum like #Meetoo's, they pretend to agree hoping it will blow over, as usual, and in 10 months' time they'll be back in their old life doing what they were doing. That's where these hurt questions come from. "Should he ever be allowed to do comedy again" means "Didn't we indulge you enough?" Because they really think they've been indulging our petulant fancies, because they do not understand sexual assault and sexual harassment are traumatic and when combined with power, which they usually, are, completely destructive.

 THIS is what we need to be working on. Reframing the entire conversation. We need to stop assuming the trauma of sexual assault is common knowledge, or self-explanatory. We need to go back even farther and stop assuming most people know what sexual assault is (seen a number of opinions stating masturbating in front of a captive audience is no big deal). We need to repeat, time and again, that absence of no isn't a yes and ignoring that rule is 100% on the perpetrator and not the victim who didn't verbalise their lack of consent. Only when we make sure everyone, and especially accused parties, know that these actions are harmful, and just how harmful they are, that they severely hurt someone, that they left a deep negative trace in their lives that will be resonating long after, when we make perpetrators feel the damage they've done, can we hope a process of understanding and repentance can begin. While we're having this conversation on completely different levels of understanding of the subject at hand, nothing will change. Abusers and apologists don't change their stance not because we aren't articulate or loud enough, but because they have to change their fundamental understanding of society and its hierarchies of power and injustice first. So we need to start at the beginning - by addressing and somehow making people believe that gender inequality and misogyny are real things, and what they look like in everyday life, and how profoundly they affect women's and femme people's lives and psyches.

Consent and alibis

A hard no, and enthusiastic yes - trying to set standards for consent is just providing men with alibis - yes, harder to meet, but still alibis. Because sometimes even a "yes" can mean "no". Does that not make the encounter non-consensual? As far as I can see from these comments, we'd still blame the woman, because she didn't signpost the access to her body correctly. What needs to be done is to stop focusing on how women can gatekeep more effectively, and start focusing on why men are allowed to get away with absurd excuses about not being able to read minds. We should expect men to read cues actually. Everyone with even a little sexual experience can tell if the other person is into it. Why are we pretending it's so hard to know? Men use this to get away with pushing, coercing and even violating women. Whether it's "her dress was slutty" or "she didn't give a hard no", it's still an alibi for them - they mean they should be off the hook because they had reasonable grounds to assume consent and ignore any clues to the contrary. And no matter how precisely we define consent, and how high we bring the bar to getting it, there will always be violations, and more importantly, with that system, they will be ruled permissible. So men need to be held accountable for actually caring whether the other person wants it and is enjoying it - not just for meeting the latest basic requirement. Men should be expected to care whether their partner is into it, whether she's having a good time, whether she's getting something out of it. And we're not talking about that, ever, like it's unreasonable to expect that of men, or impossible. I think that's just playing within the field of rape culture and only when we start holding men to that standard - treating sex as a two-way thing you do together, and not as an achievement or a goal or something they have to get from women - will rape culture's roots be addressed, and not just the symptoms.

Виждам и познавам много млади жени, заобиколени от приятели мъже, но почти никога жени над 50-годишна възраст. Може да е поколенческа разлика, а може и да е израз на социалното конструиране на жените като ресурс с определено предназначение, което след определена възраст не важи и следователно мъжете нямат интерес да общуват повече с такива жени. Казано на прост език, докато си млада и хубава, мъжете са ти приятели, защото извличат социален дивидент от имането на млада и хубава жена в обкръжението си. Като остарееш и вече не ставаш да се хвалят с теб пред другите мъже, няма защо да общуват с теб. Може да е цинично и радикално, но за мен много малко мъже виждат жените действително като хора. Повечето ни виждат като възможности или ресурси - нещо, което могат да използват по определените начини (социална придобивка, партньорка в живота, майка на поколението, домашна прислужница, символ на житейски успех и т.н.), но не и човек, с когото да общуват на едно ниво, защото са единомишленици примерно, или просто защото се обичат.

Реклами по бг тв и сексизъм

Сексистки похвати, забелязани в различни телевизионни реклами, насочени към българска публика

• Табу - "даже в тези дни" - евфемизъм за менструация, защото не е прилично да се говори за това пред смесена аудитория. И течността, разбира се, е синя.
• Жените представени като единствените вещи хора в дома по всички въпроси, свързани с къщната работа и грижите за мъжа (който обикновено е безпомощен) - тук са на практика всички реклами за препарати за чистене, храна, пране и дори цифрова телевизия (отвратителната реклама на Виваком, в която жената, децата, тъщата и цялата къщна работа са само фон и придобивки (в директен аналог с услугата цифрова телевизия) в живота на единственото човешко същество в дома - опънатия на дивана Мъж.
• Оргазмът и сексуалното желание са дезинфикцирани от всякакъв намек за автентичност и автономност и са тъжни метафори за консуматорско задоволство от притежание на нов предмет, вкусване на нов шоколад или наслажедение на гладко обезкосмени крака.
• Обстановка във всички реклами за храни/напитки/работи за дома: баща и деца си играят, майката готви/чисти/пазарува/разпределя покупките/пере (Един от много примери: реклама за перилен препарат с пряк паралел между играта на детето и дейността на майката, като и за двете има сравними иновации). Даже има реклама на предмет за поправяне на спешните случаи, в които има нарушение на този единствено желателен модел на семейството - лекарство за настинка, което да изправи майката на крака, за да може да се справи с апокалипсиса, постигнат от некомпетентните членове на семейството в нейно отсъствие. И да е болна, жената-съпруга-и-майка трябва да обслужва, защото това е изключително нейна задача, с която другите са просто неспособни да се справят.
• Рекламите на Нивеа за продуктите им за мъже яко разчитат на натиска върху мъжете да култивират и демонстрират точно определен тип мъжественост - наблягане на понятия като "истински мъж", образи на изцапани мъжаги, които работят с ръцете си и демонстрират компетентност в областта на техниката.
• На практика всички реклами на лекарства против настинка, които почти винаги са насочени към жени. Когато са жени със семейства, те вземат лекарствата, защото трябва да се грижат за семействата си (които са безпомощни без майката/съпругата и не могат дори да се нахранят сами; в една реклама семейството на жената буквално се влачи след нея, закачено за фустата й). Когато са жени без семейства, те вземат лекарствата, защото няма кой да се погрижи за тях ("Скъпа, няма такъв мъж. Вземи [име на лекарството]".) Жените са за да обргижват мъжете и децата им и е добре да се откажат от илюзията, че заслужават някой да се погрижи за тях.
• И най-отвратителния похват от всички - приспособяването на феминистка реторика за реклама на разкрасяващи продукти. На български тази хватка се губи напълно, защото тази реторика я няма на български, а и в превода не личи за какво става въпрос, но по устните на актрисата ясно се чете have it all - когато говори за косата си. Лозунг, издигнат от феминистите от Втората вълна и все още актуален - дали жените наистина могат да имат същия професионален успех като мъжете, когато носят отговорност за семейството и дома, - се използва за насаждане на неувереност у жените във връзка с външния им вид - т.е. едно от нещата, поради които we can't have it all, защото докато ние се тревожим дали сме достатъчно красиви и представителни, защото от това буквално зависи дали ще ни наемат или повишат и изобщо цялото ни самочувствие и чувство за собствена ценност, мъжете се катерят по корпоративните стълбици. 

Fighting Words

В България има такава криза на мъжествеността, че ми се плаче и повръща едновременно. Някакви момченца с очайващо неадекватна представа за себе си и нула усет за стил и вкус, без рудиментарно разбиране за етика, чест, справедливост и прочее традиционно свързвани с истинската мъжественост качества са едва ли не цветът на българския dating pool за хетеросексуални жени. И каква им е ценността? Няма. Освен че са родени с пишки.

Другият тип, който честно казано за мен не е по-добър по никакъв начин, са самодоволни интелектуални парвенюта, за които натрупаните им през последните 3-4 години през интеренет познания за това и онова съставляват цялата мъдрост на човечеството и държат събеседниците им, особено ако са жени, да са уведомени за това с възможно най-покровителствения тон.

И на фона на всичко това някакви жени разправят как винаги са се разбирали по-добре с мъжете и жените са кифли. Сериозно ли бе? Това ли ви е стандартът за общуване? Гнус ме е от това всепоглъщащо желание за мъжко одобрение на всяка цена. Гнус. 

Подмяна на сексуалното удоволствие в рекламите

В рекламния свят жените нямат собствени сексуални женалния (освен много рядко), но пък имат много заместители - вероятно женската сексуалност е твърде неприлична за фемили френдли атмосферата на рекламите или пък нейната неуместност е несъзнателно съвременно продължение на дългата традиция на демонизирането й в западната култура (и синята кръв в рекламите за превръзки според мен също има нещо общо с това).

Така че въпросът изглежда става как да използваме гъделичкащия фактор на сексуалността, но без да правим от жените сексуални субекти, щото това е страшно и/или неприлично (или защото е ндопустимо мъжете да бъдат представени като сексуални обекти?) - е, явно отговорът е прехвърляне на сексуалното желание, с цялата му иконография, върху реални предмети - шоколад, епилатори, козметика. И получаваме реклами, в които чифт женски крака с прелъстителен глас обясняват колко дълго трае... обезкосмяването, жена остава насаме с новия душгел в банята, всякакви вафли, шоколади и бонбони са наричани "изкушение", докато аха ще изчезнат между чифт плътни женски устни, жени притварят очи и оформят "О" с устни от вкуса на двойно по-дълго печено кафе.

Точно заради това толкова харесвам рекламата с красивия мъж, който е на кон. Защото за разнообразие мъжът е обектът на желание и то изрично на женското желание - без евфемизми и без пренос върху тривиални ежедевни предмети. Защото легитимира жената като сексуално автономен човек.

Майчини заръки

По-важно е да си красива, отколкото здрава
По-важно е да си омъжена, отколкото щастлива
По-важно е да си майка, отколкото човек

Защо женомразието е толкова разпространено и толкова интернализирано? Защо прекарваме такава голяма част от живота си в съобразяване с оценките на други жени, защо постоянно се следим и съдим една друга? Мненията на свекърва ти за готвенето ти, за подредбата на дома ти, за вкусовете ти и възпитанието на детето (докато мъжът ти получава единствени безкритични похвали, когато се заеме с него, когато се заеме с каквото и да било всъщност - колко ли е хубаво да си мъж и за всичко да получаваш одобрение!), мненията на приятелите и познатите ти за дрехите ти, за фигурата ти, за начина на ти на хранене, за това колко спортуваш, за това че се жениш или че не искаш да се жениш, за намерението ти да имаш или да нямаш деца. Критиките на майка ти за това как си живееш живота и защо още нямаш сериозен приятел, защо нямаш деца, защо не си щастлива по нейния начин? Толкова много време, прекарано в поемане на всякакви удари, когато можеш да го прекараш съзидателно.  Или в грижи за себе си и за душата си. Толкова много тревоги за това дали си достойна за одобрение и похвала, дали си изпълняваш функцията в многото си социални роли на жена. И не е вярно, че може просто да не ти пука, това си има лимит. Що за свръхжена е човекът, който остава неуязвим за непрестанна, хомогенна, организирана атака по начина си на живот, особено ако този начин на живот включва конвенционални елементи като брак и деца?

Сериална антропология

Чудех се защо предпочитам латино сериалите пред турските, и май се сетих - героинята в латино сериала обикновено е заснета с вдигната глава, заявяваща достойнството си, често до степен на твърдоглава гордост. Тя не се притеснява да обяви своята независимост за висша ценност и да прекара няколко десетки епизода в преследването ѝ с всякакви средства. Достойнството ѝ се определя от отношението ѝ към самата нея, то е синонимно със самоуважение и това самоуважение е изразено най-често чрез отказ да се търпят унижения и несправедливости, независимо от очакваната награда.

Основното качество, с което се препоръчва героинята от турския сериал, е нейната многострадалност. Тя плаче, свела е глава, търпи лишения или несправедливости, за да се изтъкне достойният ѝ за одобрение нрав. Обръща другата буза, не отмъщава и просто чака любовта да дойде при нея - нейното достойнство е в неопетнената ѝ репутация, в безупречното придържане към социално одобрените правила за достойно женско поведение, които пък се диктуват от установените полови роли.

Дефиницията на достойнство в двата вида сериали е противоположна и за мен като феминистка, всъщност като човешко същество с чувство за собствената си ценност, е естествено да се идентифицирам с първата.

Какво искат жените, според рекламите по бг тв, 2015

Незабавно по-бели зъби
Нокти без гъбички
Да мирише хубаво в тоалетната
Деликатната бебешка кожа да е чиста и здрава
Мощен срещу мазнините и нежен към кожата на ръцете
Самобръсначка, от която кожата не загрубява след бръснене
Да не ги боли коремът
Мъжът им да мирише на красавец, въпреки че е селски бек; билети за някакво нещо, диаманти, лодка, мъж на кон
Сутрини, изпълнени със смях
Облекчение за краката си с уникална комбинация от растителни екстракти
Сбогом на цъфтящите краища
Здраво прилепваща зъбна протеза
Огнена, грациозна, страстна и екзотична за дълготраен аромат

Мила родна картинка

Средностатистически мухльо с нищо незапомняща се физиономия, стил или постижения, прегърнал красива жена. Защо българските жени са с толкова ниско самочувствие, ужасно ми е тъжно.

Unpopular opinion on reproduction

Like, ok, here's a seriously unpopular one that's hugely offensive. I don't think having your own biological children is a sacred right that you should be able to exercise at all costs. And by all costs I mean at the expense of poor women. I do not like paid surrogacy one bit and I don't think people's need to have biological offspring trumps concerns about exploitation. I read a comment somewhere that said something along the lines of, sometimes it's better to learn to live with your tragedy and not exploit vulnerable people in order to achieve your goals, and I absolutely agree. It weirds me out that we've elevated reproduction as a lifestyle to such a pedestal it's blasphemy to express any ambivalence towards assisted reproduction.

Why is rape worse than a beating?

Part of what makes rape so bad is not the anatomy of it - it is the hate crime aspect. Being denied a seat at a lunch counter would be a mere annoyance if it was done out of petty interpersonal meanness; being denied a seat at a lunch counter as a reminder that your entire race is both casually and systemically oppressed in the society where you have to live transforms a trivial annoyance into a deeply psychological experience.

Rape has a legacy of being used as a tool to control women in a system where our lives and bodies were historically the property of our husbands, fathers and pimps. This cultural mindset still persists and is what we call "rape culture." Even the most logical and self-aware women fear rape (and fear for our friends) because we know that centuries of cultural norms will mean that rapes committed by men with a relationship historically resembling ownership of a woman - a husband, a male companion, a pimp - will be doubted or denied by the overall culture.

Given a black eye, few will argue that you were not beaten; however, even with injuries from rape, one can expect that you will be told you caused or allowed your rape. Part of the assault is the psychology of it: women either believe that they are deserving of the rape in some way, or know that other people will act as if they are.
Seize on Jezebel

Afghani Women Writing Project

Стихотворение от проекта, от което се разстроих не на шега. Мощно владеене на думите, което личи дори в превода.

http://awwproject.org/2013/09/god-if-you-were-an-afghan-woman/

Есенциалистки размисли

По принцип мразя джендър есенциалистките схващания тип "жените са такива, мъжете са онакива". Но една такава идея запомних (вероятно заради човека, от който а чух - колко много зависи възприемчивостта ми към нови идеи от източника им): жените са по-склонни да приемат всичко лично и присърце. Няма статистика за това, така че единствените ми инструменти за оценка на това твърдение са личен опит и обмисляне на идеята в социалния й контекст.

Според личния ми опит това е така.

Склонна съм да повярвам, че е така, и след известно премисляне на контекста. Знаем, че възпитанието в социален пол започва от много ранна възраст, още с играчките и цветовете на дрехите на бебето. Повечето жени от малки са обучавани в женственост, а в нашето общество това понятие включва благост на характера, доброта, удобна мекота, която да приканва и приютява мненията, идеите и философиите на мъжете в мъжкоцентричния свят. Едно от най-обидните за много мъже неща е жена, която е независима от тяхното мнение или нужди. Само излезте навън с космати крака или зявете симпатия към феминизма и ще видите какво имам предвид. И понеже светът е мъжкоцентричен (да се дават доказателства за това е излишно), всичко, което мъжете са смятали, исторически, за важно и което днес смятат за важно, е с приоритет. Това, което наричаме история, литература, философия, литературна критика, е просто мъжката гледна точка в тези области на познанието - тази идея не е моя, тя предшества дори Втората вълна на феминизма. А че тази гледна точка е различна от женската е безспорно, тъй като мъжете и жените исторически са заемали различни стъпала на социалната йерархия и са играели различни роли в социалната структура - няма как да твърдим, че мъжете и жените са различни, но гледните им точки и приоритетите им трябва да съвпадат.

И така, в този мъжкоцентричен свят и в тази господстваща представа за женственост, която включва разбиране, отстъпване, безусловно приемане на вече зададените приоритети - всичко с целта да бъдеш удобна на нуждаещите се от теб и твоята роля, за да получиш одобрение и да бъдеш допусната без трудности до участие в социума - жените постоянно търсят и печелят това одобрение. Чрез поддръжане на определен външен вид, от тегло до прическа, чрез понякога компулсивно приоритизиране на личния живот (който се върти около мъж) над личното развитие, чрез приемане на зададената йерархия на каузите, въпреки че тя е нелогична от женска гледна точка (за мен е по-важно да се елиминира разликата в заплащането на половете, отколкото рециклирането, например), чрез възприемане на доминиращите в общественото пространство идеи за половете и отношенията между тях и т. н.

Неизпълнението на тясно дефинираната женска роля има социални последици, които в най-лекия случай са досадни, последици, срещу които трябва да се браним, за да докажем, че все пак сме жени или че дори да не сме жени по приетата дефиниция, имаме право да бъдем тук, да мислим и да говорим, въпреки че идеите ни може да противоречат на статуквото. Спомнете си, че суфражетките са били обявявани за психично разстроени жени, за негодни представителки на своята класа. Не е лесно да живееш не само като човек, но и като жена - достатъчно трудно е да си човек и да се бориш с другите човеци за фундаменти като истина, справедливост и значимост, още по-трудно е да си жена и да се бориш за самото право да имаш мнение по тези фундаменти, което често зависи от това как изглеждаш или от поведението ти в личния ти живот. Помсилете например кои са думите, с които най-често се обиждат или критикуват жени, дори действията или идеите им да нямат нищо общо с пола: дебела, недоебана, грозна, завистлива, егоистка (ако няма деца), курва. Сякаш сексуалното поведение или външният вид са от такава важност, че да легитимират или де-легитимират мненията на жената.

Затова, според мен, много жени приемат лично всяко неодобрение и всяка критика в по-голяма степен, отколкото средностатистическия мъж. Желанието за социално одобрение, на което сме обучени от малки с насърчавания да се състезаваме и сравняваме една с друга по критериите за женственост и с учението, че една жена трябва да направи това и да има онова в живота си, макар и неосъзнато и невидимо на пръв поглед, е мощен мотиватор за много наши действия и изказвания. И критиката с нейното имплицитно неодобрение звучи като лична нападка - като обвинение, че не сме това, което трябва да бъдем. Според мен това е фертилна почва за несигурност, която ни кара да заемаме отбранителна позиция дори когато нападката съвсем не е лична.

Thoughts of privilege blind spots

It really speaks of the privilege and the arrogance of historically privileged people (usually middle- and upper-class white men) that they still feel, even the ones who can be called allies for underprivileged groups, that they get to say how much protest is justified and when it becomes too much. That they think they're the arbiters of fair treatment and equality, that they can confidently say which kind of objection or fight is reasonable and which is being too sensitive or nitpicky.

I think maybe the hardest concept to understand in the discourse of privilege is that the ones with the privilege in any given dichotomy need to sit down and listen, and they don't get to set the tone, mark the boundaries or define what is ok and what is too far. The ones affected by the specific injustice do. There are few things more infuriating than a man who considers himself a liberal and a feminist stepping in to tell us which way to go and when to stop because it's getting too much. No, you don't get to say what is too much here, we do, because we're at the receiving end of it. The whole point of the fight is to get rid of the things that hurt us. It really shows how deeply ingrained privilege and self-importance are when men want to not only set the tone of the whole social structure, but of feminism, too.

Overheard by accident

Today at lunch I sat unfortunately close to the people at the next table and could hear their conversation. Apparently they were a couple headed towards separation, from what the woman was saying. The man was silent most of the time, eating his food. She was going on about how she was just tormenting herself in this relationship, he'd been lying to her, and there was no point in going on. And he'd already set up his whole life, started a family. So. Married, seemingly uninterested in the fate of their relationship, significantly older, sloppy-looking, about three levels of attractiveness below her. So... why?! Couples like that one make me so sad. People, it's better to be alone than with someone who makes you miserable and can offer you nothing better in the future. Having a man at any cost should be a thing of the distant past, you know?

Моето тяло

Тялото ми не е значително по-различно от когато бях на 22-23-27; кожата на лицето ми е по-малко еластична и ръцете ми са малко загрубели, но иначе си е същото. Но вече не го мразя, не го ненавиждам, не искам да е по-слабо тук и по-стегнато там, по-красиво, по-загадъчно, по-впечатляващо, по-достойно за забелязване. Тялото ми не се промени, но аз, за своя гордост, се промених малко и сега мога свободно да го харесвам. Мога дори да пиша за това, че го харесвам.

Тялото ми издържа на много силна болка. Всеки месец преминава през кървене, болки, понижено кръвно, гадене и общ дискомфорт. С него си пренесох и сглобих, съвсем сама, новите мебели. Когато последователно го тренирам, издържа на продължително тичане. Не издържа дълго на физическо натоварване, но носи на доста жега и студ. Тялото ми има своя уникална миризма, която напомня на приятеля ми и кучето ми, че съм аз и че те ме обичат.

Тялото ми реагира на думи, жестове, докосвания, понякога по непредвидими начини. То може да се учи и развива; все още знам твърде малко за него. Мога безкрайно да го откривам, изменям и изпитвам. Може да общува, давайки и получавайки.

Когато постепенно спрях да гледам на тялото си като на украшение и започнах да го виждам като потенциално безгранично способен инструмент, спрях да го мразя.

Мизандрията обикновено е криворазбрана, един пример

Цитирам и превеждам един коментар от страхотната дискусия под един от днешните постове в Jezebel, защото според мен кратко и ясно обяснява защо посочването на неравните позиции на мъжете и жените в света ан хетеросексуалните романтични/сексуални отношения и начините, по които те често влияят върху тези отношения в ущърб на жените, не е равно на мъжемразие или феминистко огорчение:

От fishwithoutabike:

"I love many of the men in my life. But I'm old enough to recognize now that no matter how many times someone calls me a "man-hater" or "sexist" (HAR!), it is more important for me to recognize the damage men as a class inflict on women as a class and protect myself accordingly than it is for me to be the conciliatory peacemaker in the War of the Sexes and make sure I constantly append my criticisms with "I know not all men are like this" or "most men are great and wonderful, but..." It just isn't helpful and it continually places the onus on women to be the ones to ignore patriarchy and keep on truckin'. I'm exhausted and exasperated by this sort of shit and I can't be bothered to pretend otherwise."

В превод:

"Обичам много от мъжете в живота си. Но съм достатъчно голяма да разбирам, че независимо колко пъти ме наричат "мъжемразка" или "сексистка", по-важно е да посочвам вредите, нанасяни на жените като група от мъжете като група, и да се пазя от тях, отколкото да бъда миротворката във Войната на половете и да гледам критиките ми винаги да са придружени с уговорката "знам, че не всички мъже са такива" или "повечето мъже са чудесни, обаче...". Просто от това няма полза и освен по този начин се прехвърля върху жените отговорността да игнорират патриархалната уредба на обществото и да карат напред. Омръзна ми от тези простотии, те ме дразнят и нямам намерение да се преструвам, че не е така."

Affirmative Action

Т. нар. позитивна дискриминация е всяващо ужас чучело за средностатистическия български форумец - освен ако не е в полза на мъжете. Тогава е напълно ок и в нейна полза ще ви донесат от 9 кладенеца вода. (вж. коментарите)

Лицемерието и наглостта са поразителни.