Sunday, November 13, 2011

Моето тяло

Тялото ми не е значително по-различно от когато бях на 22-23-27; кожата на лицето ми е по-малко еластична и ръцете ми са малко загрубели, но иначе си е същото. Но вече не го мразя, не го ненавиждам, не искам да е по-слабо тук и по-стегнато там, по-красиво, по-загадъчно, по-впечатляващо, по-достойно за забелязване. Тялото ми не се промени, но аз, за своя гордост, се промених малко и сега мога свободно да го харесвам. Мога дори да пиша за това, че го харесвам.

Тялото ми издържа на много силна болка. Всеки месец преминава през кървене, болки, понижено кръвно, гадене и общ дискомфорт. С него си пренесох и сглобих, съвсем сама, новите мебели. Когато последователно го тренирам, издържа на продължително тичане. Не издържа дълго на физическо натоварване, но носи на доста жега и студ. Тялото ми има своя уникална миризма, която напомня на приятеля ми и кучето ми, че съм аз и че те ме обичат.

Тялото ми реагира на думи, жестове, докосвания, понякога по непредвидими начини. То може да се учи и развива; все още знам твърде малко за него. Мога безкрайно да го откривам, изменям и изпитвам. Може да общува, давайки и получавайки.

Когато постепенно спрях да гледам на тялото си като на украшение и започнах да го виждам като потенциално безгранично способен инструмент, спрях да го мразя.

Friday, November 4, 2011

Local thrills

I watch a lot of American TV. I have almost zero interest in Bulgarian TV shows. I don't know why; when Забранена любов first came on, cringe-worthy awful as it was, I couldn't look away. I devoured it whole online, when I was supposed to be writing my MA thesis. Some time later Стъклен дом materialized and I was very much into that, too. And then I just stopped watching for some reason.

How I Met Your Mother is not much better than those two, if you really come down to it. It has some clever entertainment, and Barney is a pitch-perfect parody, but in the heart of it, it still insults your intelligence and willingness to suspend disbelief. It's no FRIENDS, which had warmth and remarkable relatability to it. House MD fazed out in the 5th season or so (to me, it was over once I learned House/Stacy wasn't happening). Grey's Anatomy is nothing more than a soap opera with some misguided falsetto equalism, all soaked in supercheesy drama. Lie to Me is a terrible disappointment all around, with all the predictable cliches of personal stories, terrible acting and inter-character chemistry with the lushness of the Gobi.

So I can't really say why I'm so averse to Bulgarian shows... They're something creative, happening in Bulgaria, or what I always bemoan not getting enough of. I want to read Bulgarian novels, watch Bulgarian films, TV shows, and yet I can't bring myself to actually sit through any (minus the novels, which I actively seek out and read and am underwhelmed so far). I'm looking for something local, something very local and hitting straight home, to engage my imagination, to ignite my empathy and engross me the way Olga Krasteva, Pavel Vezhinov and Dimitar Dimov did when I was little, I long for it, in all honesty, but can't be bothered to give it the time of day. Why? I can't explain.

Is there anything on TV or at the cinema I should check out? Thoughts?