Tuesday, July 21, 2015

Terrestrial prejusice

I wonder about humans' enthusiasm about extra-terrestrial life. It must exist, and there's probably intelligent life, too, but why are we so keen on finding it? We can't even stand each other and can't be bothered to try and understand civilisations who live on the same planet as us. People are only interested in it for the sake of their vanity, so they can say they found it... but we would look so pathetic once it is found and we realise we don't and won't understand other ways of life or philosophy. We don't want to understand Indians, who are human, why do we think we're equipped to communicate with other species?

Monday, July 20, 2015

Майчини заръки

По-важно е да си красива, отколкото здрава
По-важно е да си омъжена, отколкото щастлива
По-важно е да си майка, отколкото човек

Monday, July 6, 2015

Защо женомразието е толкова разпространено и толкова интернализирано? Защо прекарваме такава голяма част от живота си в съобразяване с оценките на други жени, защо постоянно се следим и съдим една друга? Мненията на свекърва ти за готвенето ти, за подредбата на дома ти, за вкусовете ти и възпитанието на детето (докато мъжът ти получава единствени безкритични похвали, когато се заеме с него, когато се заеме с каквото и да било всъщност - колко ли е хубаво да си мъж и за всичко да получаваш одобрение!), мненията на приятелите и познатите ти за дрехите ти, за фигурата ти, за начина на ти на хранене, за това колко спортуваш, за това че се жениш или че не искаш да се жениш, за намерението ти да имаш или да нямаш деца. Критиките на майка ти за това как си живееш живота и защо още нямаш сериозен приятел, защо нямаш деца, защо не си щастлива по нейния начин? Толкова много време, прекарано в поемане на всякакви удари, когато можеш да го прекараш съзидателно.  Или в грижи за себе си и за душата си. Толкова много тревоги за това дали си достойна за одобрение и похвала, дали си изпълняваш функцията в многото си социални роли на жена. И не е вярно, че може просто да не ти пука, това си има лимит. Що за свръхжена е човекът, който остава неуязвим за непрестанна, хомогенна, организирана атака по начина си на живот, особено ако този начин на живот включва конвенционални елементи като брак и деца?

Wednesday, July 1, 2015

Недостатъци и непопулярни схващания

  • Обичам да попълвам анкети, защото обичам да говоря за себе си.
  • Няма да си сменя фамилията след брака, няма и да добавя нова с тире. Досега си мислех, че бих го направила, ако и мъжът ми го направи (така и двамата имаме нова двойна фамилия), но вече смятам, че никога не бих го направила. не виждам нито смисъла, нито значението.
  • Страх ме е от неодобрение, дори от хора, които не харесвам, дори които презирам малко или намирам за ограничени. Несъзнателно постоянно се опитвам да спечеля одобрението на всички, да се харесам. Опитите да преборя това са най-неуспешната борба със себе си в живота ми, поне засега.
  •  Омръзна ми да чета книги от бели мъже. Имам усещането, че вече няма какво да ми кажат. И все пак това е условно, защото някои от любимите ми автори са такива мъже и нямам търпение да изчета остатъка от творчеството на У. Фокнър и Дж. Джойс.
  • Понякога се чудя какво да мисля и се питам каква част от мненията ми са плод на успешно убеждаване чрез подходяща среда и носител на съответното мнение.
  • Страхлива съм.
  • Изневерявам на принципите си и учудващо лесно си прощавам за това.
  • Живея с постоянно чувство на тихо самодоволство. Не успявам да се отърва от него за дълго. И въпреки че го искам, моментите, в които съм принудена да се смиря, са ми много неприятни (то такава е и целта, но...) и се старая всячески да ги избягвам. Тоест иска ми се да не съм самодоволна, но не желая да минавам през моментите, които рушат самодоволството.
  • Нямам амбиция. Инертна съм и не развивам идеите си, когато ги има.
  • Твърде често избирам по-лесния вариант, да направя каквото се очаква от мен, за да избегна сблъсъци и за да спечеля одобрение и похвали, пред това да направя това, което искам или дори което смятам за редно (за радост, последното се случва по-рядко).
  • Някои близки мои хора смятат чувствителността ми, която намират за прекомерна, за недостатък, но за мен не е така, така че тя не е включена тук.
  • Много рядко поемам рискове, въпреки че досега не съм съжалявала за нито един. Страхувам се от провал, и то не защото аз ще трябва да живея с него (за мен провалът не е присъда върху личността или възможностите ми), а защото другите ще знаят, че съм опитала и съм се провалила. Странно е как мога да бъда в мир със себе си до относително голяма степен и същевременно затворничка на страха от това какво мислят хората за мен.