Недостатъци и непопулярни схващания

• Обичам да попълвам анкети, защото обичам да говоря за себе си.
• Няма да си сменя фамилията след брака, няма и да добавя нова с тире. Досега си мислех, че бих го направила, ако и мъжът ми го направи (така и двамата имаме нова двойна фамилия), но вече смятам, че никога не бих го направила. не виждам нито смисъла, нито значението.
• Страх ме е от неодобрение, дори от хора, които не харесвам, дори които презирам малко или намирам за ограничени. Несъзнателно постоянно се опитвам да спечеля одобрението на всички, да се харесам. Опитите да преборя това са най-неуспешната борба със себе си в живота ми, поне засега.
•  Омръзна ми да чета книги от бели мъже. Имам усещането, че вече няма какво да ми кажат. И все пак това е условно, защото някои от любимите ми автори са такива мъже и нямам търпение да изчета остатъка от творчеството на У. Фокнър и Дж. Джойс.
• Понякога се чудя какво да мисля и се питам каква част от мненията ми са плод на успешно убеждаване чрез подходяща среда и носител на съответното мнение.
• Страхлива съм.
• Изневерявам на принципите си и учудващо лесно си прощавам за това.
• Живея с постоянно чувство на тихо самодоволство. Не успявам да се отърва от него за дълго. И въпреки че го искам, моментите, в които съм принудена да се смиря, са ми много неприятни (то такава е и целта, но...) и се старая всячески да ги избягвам. Тоест иска ми се да не съм самодоволна, но не желая да минавам през моментите, които рушат самодоволството.
• Нямам амбиция. Инертна съм и не развивам идеите си, когато ги има.
• Твърде често избирам по-лесния вариант, да направя каквото се очаква от мен, за да избегна сблъсъци и за да спечеля одобрение и похвали, пред това да направя това, което искам или дори което смятам за редно (за радост, последното се случва по-рядко).
• Някои близки мои хора смятат чувствителността ми, която намират за прекомерна, за недостатък, но за мен не е така, така че тя не е включена тук.
• Много рядко поемам рискове, въпреки че досега не съм съжалявала за нито един. Страхувам се от провал, и то не защото аз ще трябва да живея с него (за мен провалът не е присъда върху личността или възможностите ми), а защото другите ще знаят, че съм опитала и съм се провалила. Странно е как мога да бъда в мир със себе си до относително голяма степен и същевременно затворничка на страха от това какво мислят хората за мен.