Странно е, че статии на журналисти със стойност и значение за обществеността потъват в небитието след закриването на публикацията (например Джезабел), а моят никому неизвестен блог си стои.
Тук събирах мисли, свързани с феминизма и социологията като цяло. Сега тези мисли са разхвърляни из Туитър (където потъват в небитието подобно на далеч по-ценните произведения на гореспоменатите журналисти), дневника ми и разговорите с Ники.
Може пък и да има още живот в блоговете.
