Средностатистически мухльо с нищо незапомняща се физиономия, стил или постижения, прегърнал красива жена. Защо българските жени са с толкова ниско самочувствие, ужасно ми е тъжно.
Защото така ни сигурно. Сигурността е един от основните причини за избор на партньор в среда, която е в непрестанна криза. Самочувствието идва от това да имаш изобщо мъж, а не какъв мъж имаш. Освен това никой родител (или много малко родители) не си прави труда да утвърди тийнейджърите-деца като красиви и сексапилни. И така се въртим ли въртим в кръга на сексуалната фрустрация.
"Самочувствието идва от това да имаш изобщо мъж, а не какъв мъж имаш. " Точно така е, за съжаление. И това внушаване започва от детската градина, когато да те преследват момченцата из двора предивзиква похвали и съответното социално-групово разпределение. Аз знам, защото мен не ме преследваха, чак до 7 клас даже, и усещах колко зле говори това за мен, а и хората наоколо не пропускаха да ми напомнят.
Не знам за началото на това внушаване, но е факт, че жената изключително трудно добива самочувствие, ако няма мъж до себе си, деца и не знам какво. Аз лично смятам, че сама съм си виновна за податливостта към това атавистично внушение.
Аз имам друга гледна точка. Според мен е драконовско да се обвиняват отделните индивиди, че се поддават на мощни, просъществували със столетия, и подхранвани постоянно от цялата среда културални внушения. Ако бяха толкова лесни за игнориране, много повече хора щяха да са много по-щастливи. Похвално е, когато човек е достатъчно самоосъзнат, за да не допуска да определят действията или чувствата му (поне не през цялото време), но пък е разбираемо, че това самоосъзнаване се постига бавно и трудно в повечето случаи. Аз още се боря, отне ми повече от десетилетие да спра да мразя тялото си например, въпреки че ако погледнем реално, нямам никакви, абсолютно никакви причини да го мразя. Но го мразех, защото не беше тялото, което трябваше да имам по някакви социални очаквания и предписания. И пак го броя за голямо постижение, честно казано, защото не беше лесно да сменя нагласата си. Същото е и с мъжете - нямаш мъж, всички те съжаляват и мислят, че нещо ти липсва, че не можеш да си уловиш (поне в Бг де), ами как да не ти се отрази на душевното състояние? Не живеем, нито е възможно да живеем във вакуум, в който единсвените детерминатори на нашето състояние. мисли, чувства и отношения да сме ние самите. Много голяма част от смислите са 100% социален конструкт и щем не щем, се влияем от тях.
Защото така ни сигурно. Сигурността е един от основните причини за избор на партньор в среда, която е в непрестанна криза. Самочувствието идва от това да имаш изобщо мъж, а не какъв мъж имаш.
ReplyDeleteОсвен това никой родител (или много малко родители) не си прави труда да утвърди тийнейджърите-деца като красиви и сексапилни. И така се въртим ли въртим в кръга на сексуалната фрустрация.
"Самочувствието идва от това да имаш изобщо мъж, а не какъв мъж имаш. " Точно така е, за съжаление. И това внушаване започва от детската градина, когато да те преследват момченцата из двора предивзиква похвали и съответното социално-групово разпределение. Аз знам, защото мен не ме преследваха, чак до 7 клас даже, и усещах колко зле говори това за мен, а и хората наоколо не пропускаха да ми напомнят.
ReplyDeleteНе знам за началото на това внушаване, но е факт, че жената изключително трудно добива самочувствие, ако няма мъж до себе си, деца и не знам какво.
DeleteАз лично смятам, че сама съм си виновна за податливостта към това атавистично внушение.
Аз имам друга гледна точка. Според мен е драконовско да се обвиняват отделните индивиди, че се поддават на мощни, просъществували със столетия, и подхранвани постоянно от цялата среда културални внушения. Ако бяха толкова лесни за игнориране, много повече хора щяха да са много по-щастливи. Похвално е, когато човек е достатъчно самоосъзнат, за да не допуска да определят действията или чувствата му (поне не през цялото време), но пък е разбираемо, че това самоосъзнаване се постига бавно и трудно в повечето случаи. Аз още се боря, отне ми повече от десетилетие да спра да мразя тялото си например, въпреки че ако погледнем реално, нямам никакви, абсолютно никакви причини да го мразя. Но го мразех, защото не беше тялото, което трябваше да имам по някакви социални очаквания и предписания. И пак го броя за голямо постижение, честно казано, защото не беше лесно да сменя нагласата си. Същото е и с мъжете - нямаш мъж, всички те съжаляват и мислят, че нещо ти липсва, че не можеш да си уловиш (поне в Бг де), ами как да не ти се отрази на душевното състояние? Не живеем, нито е възможно да живеем във вакуум, в който единсвените детерминатори на нашето състояние. мисли, чувства и отношения да сме ние самите. Много голяма част от смислите са 100% социален конструкт и щем не щем, се влияем от тях.
Delete