Сериална антропология

Чудех се защо предпочитам латино сериалите пред турските, и май се сетих - героинята в латино сериала обикновено е заснета с вдигната глава, заявяваща достойнството си, често до степен на твърдоглава гордост. Тя не се притеснява да обяви своята независимост за висша ценност и да прекара няколко десетки епизода в преследването ѝ с всякакви средства. Достойнството ѝ се определя от отношението ѝ към самата нея, то е синонимно със самоуважение и това самоуважение е изразено най-често чрез отказ да се търпят унижения и несправедливости, независимо от очакваната награда.

Основното качество, с което се препоръчва героинята от турския сериал, е нейната многострадалност. Тя плаче, свела е глава, търпи лишения или несправедливости, за да се изтъкне достойният ѝ за одобрение нрав. Обръща другата буза, не отмъщава и просто чака любовта да дойде при нея - нейното достойнство е в неопетнената ѝ репутация, в безупречното придържане към социално одобрените правила за достойно женско поведение, които пък се диктуват от установените полови роли.

Дефиницията на достойнство в двата вида сериали е противоположна и за мен като феминистка, всъщност като човешко същество с чувство за собствената си ценност, е естествено да се идентифицирам с първата.