Моето тяло

Тялото ми не е значително по-различно от когато бях на 22-23-27; кожата на лицето ми е по-малко еластична и ръцете ми са малко загрубели, но иначе си е същото. Но вече не го мразя, не го ненавиждам, не искам да е по-слабо тук и по-стегнато там, по-красиво, по-загадъчно, по-впечатляващо, по-достойно за забелязване. Тялото ми не се промени, но аз, за своя гордост, се промених малко и сега мога свободно да го харесвам. Мога дори да пиша за това, че го харесвам.

Тялото ми издържа на много силна болка. Всеки месец преминава през кървене, болки, понижено кръвно, гадене и общ дискомфорт. С него си пренесох и сглобих, съвсем сама, новите мебели. Когато последователно го тренирам, издържа на продължително тичане. Не издържа дълго на физическо натоварване, но носи на доста жега и студ. Тялото ми има своя уникална миризма, която напомня на приятеля ми и кучето ми, че съм аз и че те ме обичат.

Тялото ми реагира на думи, жестове, докосвания, понякога по непредвидими начини. То може да се учи и развива; все още знам твърде малко за него. Мога безкрайно да го откривам, изменям и изпитвам. Може да общува, давайки и получавайки.

Когато постепенно спрях да гледам на тялото си като на украшение и започнах да го виждам като потенциално безгранично способен инструмент, спрях да го мразя.