Смислите пречат със своето настояване да присъстват. Не мога да се съсредоточа в много неща поради непрестанно тормозене дали има(м) смисъл. И честно си мисля, че нямам.
Снощи четох нещо, което съм писала за Индия малко след връщането си от там. Напълно вярно, но го бях забравила. Струва ми се, че след връщането си от Индия, и после пак след връщането си от Финландия, потъвам в някакво блато, от което за малко съм успяла да изляза и подишам. Всичките ми метафори за чужбина и тук са свързани със свобода и липсата й. Чудя се защо е такава ситуацията.
Не мога да пиша, а ужасно много искам. Едно от трите неща, които имат абсолютен неоспорим смисъл за мен.
Снощи четох нещо, което съм писала за Индия малко след връщането си от там. Напълно вярно, но го бях забравила. Струва ми се, че след връщането си от Индия, и после пак след връщането си от Финландия, потъвам в някакво блато, от което за малко съм успяла да изляза и подишам. Всичките ми метафори за чужбина и тук са свързани със свобода и липсата й. Чудя се защо е такава ситуацията.
Не мога да пиша, а ужасно много искам. Едно от трите неща, които имат абсолютен неоспорим смисъл за мен.
От дупките се излиза, споко – и аз съм в подобна, ама не губя надежда. :)
ReplyDeletePS Блазе ти за Индия.
Ами... не мисля, че е дупка. По-скоро недоволство от ситуацията ми. Не искам да живея както живея сега и това много ми пречи.
ReplyDeleteА Индия наистина засенчва почти всичко друго в живота на човек!
Йоана, какво е това! Преди няколко години ми казаха, че е фашистко да се делят хората на смислени и безсмислени. Това почти означавало да намираш някои за по-ценни. Защото животът е най-важното, всичко останало идва след това. Вярвам, че като се размножим, ще разберем.
ReplyDeleteНе това имах предвид, а собствен смисъл, за лична употреба. Не смятам, че "смислен" изобще е прилагателно, което може да се закачи за човек. Но аз искам да имам смисъл за себе си. А сега нямам и това ме подтиска.
ReplyDeleteСъжалявам, subandhu. Аз прочетох изказването ти като: хората, работещи/обкичени със смисъл, са някакъв вид ценност, нещо хубаво и желано. Жестоко е от хората да се изисква предназначение.
ReplyDeleteНе помня какъв щеше да е следващият ми ход.
Смисълът за лична употреба е проблем. Аз, например, все още се страхувам да си призная.
Понякога си представям "смислените" хора така: протегнали шепи, усмихнати, държат скъпоценна светеща топка, гледат я, чете се нещо като възхита и гордост. Това ме разсмива понякога.
Не смятам, че е уместно да се очаква каквото и да е от хората, совен ако не си бог. Искам само да правя нещо, което ме радва. Тогава няма да се затлачвам с подтискащи размишления.
ReplyDelete