Докато си работех, осъзнах, че от известно време до прозореца ми се чува продължителен стържещ звук като от гарга или някаква ремонтна дейност. Погледнах през прозореца - беше сврака. Кацнала на оградата, грачи високо и упорито с отворена човка и върти глава на всички страни. Обаче гледаше надолу - там едно коте пък гледаше нагоре към нея, а до котето - сврачи труп, може би убит от котето. Така се гледаха няколко минути, свраката без да спре да вика. Сигурно жалеше за другарчето си. Дали свраките правят брачни двойки за цял живот, като някои други птици? Във всеки случай тази сврака тъжеше.
Накрая котето изсъска, птицата излетя и то се зае да яде плячката си. Та така - природната първичност точно до прозореца на офиса ни. Странно ми е с какво удивление и любопитство гледахме тази сценка. По-естествено ми се вижда желанието ми да припиша човешки чувства и мотивации на животните, участващи в нея, кой знае защо.
Накрая котето изсъска, птицата излетя и то се зае да яде плячката си. Та така - природната първичност точно до прозореца на офиса ни. Странно ми е с какво удивление и любопитство гледахме тази сценка. По-естествено ми се вижда желанието ми да припиша човешки чувства и мотивации на животните, участващи в нея, кой знае защо.
Виж какво намерих
ReplyDeletehttp://www.telegraph.co.uk/earth/wildlife/6392594/Magpies-feel-grief-and-hold-funerals.html
И това тук е много интересно, макар че в случая са изследвали австралийски свраки
http://www.smh.com.au/articles/2004/09/27/1096137168806.html
:))
П.П. Поздрав с тази снимка
ReplyDeletehttp://www.telegraph.co.uk/news/picturegalleries/picturesoftheday/8532692/Pictures-of-the-day-24-May-2011.html?image=1
Как да не им припише човек чувства, като си ги имат :)
Ах, тази снимка е прееелест! Мерси много за линковете, Петя.
ReplyDelete:-))
ReplyDeleteНашите чувства имат общ корен с тези на животните.
ReplyDeleteОсвен това... и ние, и животните, се намираме в капан.