Снощи сънувах, че показвам на една колега къде е резервната тоалетна между офис сградите, докато над нас беше надвиснал ураган: беше тъмно като през нощта, небето беше черно и вихрено с изключение на една лилава ивица точно над хоризонта, в която се рееха самолети като светулки. И тогава внезапно ни заля огромно цунами, от три страни. После сънят се смени с друг, в който бях в къщата на баба ми, прясно ремонтирана, чиито стени бяха пропукани по ъглите; а на едно място мазилката беше паднала и се подаваше тъмносинята боя отдолу. Там също бяхме в предапокалиптично очакване преди някакво торнадо или земетресение или нещо такова. Чудя се защо сънувам природни бедствия.
При мен е обратното - след 11 март спрях да ги сънувам.
ReplyDeleteАз пък да ти споделя, че откакто гледах Inception, започнах да сънувам кошмарите си "на етажи". Сънувам кошмар, който знам, че е сън и се опитвам да се събудя. Събуждам се и се оказвам уж в реалността, която обаче изведнъж осъзнавам, че също е сън и се опитвам да се събудя и от нея.
ReplyDeleteВинаги съм се чудела как хората се събуждат ей така, като при щракване на пръсти. Щрак! - и готово. При мен е по-скоро като изплуване от дъно на езеро към повърхността, отнема известно време, има процес на преход от сън към реалност (или от сън към по-горен сън, както ми се случва напоследък).
Сънувам дори когато спя на обед за 20 минути. Голяма напаст са ми сънищата. Но пък казват, че за емоционални хора това е разтоварване. Сънят почиства подсъзнанието.
Така че твоите бедствия сигурно правят уборка на някакви страхове.
Сигурно е така. Обикновено се събуждам рязко, но понякога и на мен ми се случва постепенно да осъзнавам, че сънувам, докато се разсъня съвсем. Сънищата ми винаги са ярки и вълнуващи, сигурно за компенсация, хаха.
ReplyDelete