Мечти

Това изглежда е някаква верижна блог игра, на която ме предизвика windy. Надявам се да не я прекъсна поради изключително малкото читатели на този блог - който прочете това, моля, направете го и вие.
За мен най-интимното нещо на света са мечтите. Аз говоря ужасно много, особено за себе си, не крия нито емоциите си, нито какво мисля, нито какво съм правила вчера или миналата година, или в гимназията. Но за мечтите си не мога да говоря и не искам. Не знам защо, имам чувството, че откривам нещо крайно интимно, нещо, на което никой няма право освен мен (и понякога някой, когото много обичам). Затова следват някои по-"дребни" мечти >.<

1. Мечтая да живея на място, което не ме подтиска.
2. Мечтая да се върна в Индия.
3. Понякога мечтая нищо в родния ми град да не се беше променяло.
4. Мечтая да запазя всичките си приятелства непокътнати.
5. Мечтая да не забравя нито един език, който съм учила, и да довърша тези, които започнах.
6. Искам никога повече да не ме съдят според пола ми.
7. Мечтая за имунизация срещу носталгията!

И много други в този дух. Разрешено ли е да се допълва списъкът в следващи постове?

Gloomy Saturday

Зловещи неща:

• женски списания
• бележки от лекари за други лекари
• българските медии
• холивудската естетика и етика
• времето

и така нататък.

Old glory

Днес почетох малко от дневника си от 2003, когато бях в САЩ. Извадих си няколко поуки: 1. да не водя дневници. 2. ако водя дневници, да пиша ясно, точно и ДОКРАЙ какво се е случило, защото седях и се дивих половин час върху една страница безумни емоционални излияния, следствие на нещо, което не е споменато и което изобщо не помня. 3. да не чета старите си дневници, защото за носталгията ваксина няма и аз съм обречена на нея доживот.