What they promised would be meaningful
Has turned out to be empty
I knew I shouldn't believe
But it's hard to resist the pull to make others happy
As a sign of gratitude
And a need to prove you deserve others' approval
Even though you may tell yourself it doesn't matter to you
It does

Реклами по бг тв и сексизъм

Сексистки похвати, забелязани в различни телевизионни реклами, насочени към българска публика

• Табу - "даже в тези дни" - евфемизъм за менструация, защото не е прилично да се говори за това пред смесена аудитория. И течността, разбира се, е синя.
• Жените представени като единствените вещи хора в дома по всички въпроси, свързани с къщната работа и грижите за мъжа (който обикновено е безпомощен) - тук са на практика всички реклами за препарати за чистене, храна, пране и дори цифрова телевизия (отвратителната реклама на Виваком, в която жената, децата, тъщата и цялата къщна работа са само фон и придобивки (в директен аналог с услугата цифрова телевизия) в живота на единственото човешко същество в дома - опънатия на дивана Мъж.
• Оргазмът и сексуалното желание са дезинфикцирани от всякакъв намек за автентичност и автономност и са тъжни метафори за консуматорско задоволство от притежание на нов предмет, вкусване на нов шоколад или наслажедение на гладко обезкосмени крака.
• Обстановка във всички реклами за храни/напитки/работи за дома: баща и деца си играят, майката готви/чисти/пазарува/разпределя покупките/пере (Един от много примери: реклама за перилен препарат с пряк паралел между играта на детето и дейността на майката, като и за двете има сравними иновации). Даже има реклама на предмет за поправяне на спешните случаи, в които има нарушение на този единствено желателен модел на семейството - лекарство за настинка, което да изправи майката на крака, за да може да се справи с апокалипсиса, постигнат от некомпетентните членове на семейството в нейно отсъствие. И да е болна, жената-съпруга-и-майка трябва да обслужва, защото това е изключително нейна задача, с която другите са просто неспособни да се справят.
• Рекламите на Нивеа за продуктите им за мъже яко разчитат на натиска върху мъжете да култивират и демонстрират точно определен тип мъжественост - наблягане на понятия като "истински мъж", образи на изцапани мъжаги, които работят с ръцете си и демонстрират компетентност в областта на техниката.
• На практика всички реклами на лекарства против настинка, които почти винаги са насочени към жени. Когато са жени със семейства, те вземат лекарствата, защото трябва да се грижат за семействата си (които са безпомощни без майката/съпругата и не могат дори да се нахранят сами; в една реклама семейството на жената буквално се влачи след нея, закачено за фустата й). Когато са жени без семейства, те вземат лекарствата, защото няма кой да се погрижи за тях ("Скъпа, няма такъв мъж. Вземи [име на лекарството]".) Жените са за да обргижват мъжете и децата им и е добре да се откажат от илюзията, че заслужават някой да се погрижи за тях.
• И най-отвратителния похват от всички - приспособяването на феминистка реторика за реклама на разкрасяващи продукти. На български тази хватка се губи напълно, защото тази реторика я няма на български, а и в превода не личи за какво става въпрос, но по устните на актрисата ясно се чете have it all - когато говори за косата си. Лозунг, издигнат от феминистите от Втората вълна и все още актуален - дали жените наистина могат да имат същия професионален успех като мъжете, когато носят отговорност за семейството и дома, - се използва за насаждане на неувереност у жените във връзка с външния им вид - т.е. едно от нещата, поради които we can't have it all, защото докато ние се тревожим дали сме достатъчно красиви и представителни, защото от това буквално зависи дали ще ни наемат или повишат и изобщо цялото ни самочувствие и чувство за собствена ценност, мъжете се катерят по корпоративните стълбици. 

Запознаване със себе си

2007 година беше годината на най-плодотворното ми осъзнато самоопознаване. Но тя щеше да е невъзможна без 2005/2006, когато в 8 месеца натъпках милиони преживявания и принудителни тласъци към саморазширяване, към неосъзнато самоопознаване.

Няма нищо по-ценно за самопознанието, за разширяването на личните граници и на хоризонта пред очите от пътуването и изследването на света. Отворете си очите са непознатото, за това, което мислите, че разбирате, за онова, което мислите, че не приемате. Ще разберете неща за себе си, които не сте знаели, и които ще ви поласкаят. 

Баби с книги

В поморийската библиотека вчера сутринта пред нас имаше 3 възрастни жени - над 80 годишни, които връщаха купчинки книги; една от тях беше "Смъртта на еднодневката" от Вирджиния Улф.

Какво ли не съм научила от книгите

• 
  What an erection and wetness are and how they relate to each other
• Where the clitoris is and how it works
• How to masturbate

(in three separate books)

• What to study in university, what to do with my life
• McDonald's menu
• "Контрата е винаги у жената" ("Нощем с белите коне")
• Колкото по-възрастна е една жена, толкова по-светла трябва да е косата й ("Само в Лондон")

Fighting Words

В България има такава криза на мъжествеността, че ми се плаче и повръща едновременно. Някакви момченца с очайващо неадекватна представа за себе си и нула усет за стил и вкус, без рудиментарно разбиране за етика, чест, справедливост и прочее традиционно свързвани с истинската мъжественост качества са едва ли не цветът на българския dating pool за хетеросексуални жени. И каква им е ценността? Няма. Освен че са родени с пишки.

Другият тип, който честно казано за мен не е по-добър по никакъв начин, са самодоволни интелектуални парвенюта, за които натрупаните им през последните 3-4 години през интеренет познания за това и онова съставляват цялата мъдрост на човечеството и държат събеседниците им, особено ако са жени, да са уведомени за това с възможно най-покровителствения тон.

И на фона на всичко това някакви жени разправят как винаги са се разбирали по-добре с мъжете и жените са кифли. Сериозно ли бе? Това ли ви е стандартът за общуване? Гнус ме е от това всепоглъщащо желание за мъжко одобрение на всяка цена. Гнус. 

Throwback

I got married. How's that for a life development since I started this blog, all dewey-eyed and with so much excitement and fun, and emotional entanglement of all flavours in front of me?

Reading my Finland posts is still such an emotional experience. I'm ever so grateful for all the opportunities I had and I'm proud to report I more or less managed to beat nostalgia, that hovering beast haunting most of my early posts on here.

If life could be one never-ending Erasmus experience, that would never get old, I don't think.

I hope the future holds more of this.

Подмяна на сексуалното удоволствие в рекламите

В рекламния свят жените нямат собствени сексуални женалния (освен много рядко), но пък имат много заместители - вероятно женската сексуалност е твърде неприлична за фемили френдли атмосферата на рекламите или пък нейната неуместност е несъзнателно съвременно продължение на дългата традиция на демонизирането й в западната култура (и синята кръв в рекламите за превръзки според мен също има нещо общо с това).

Така че въпросът изглежда става как да използваме гъделичкащия фактор на сексуалността, но без да правим от жените сексуални субекти, щото това е страшно и/или неприлично (или защото е ндопустимо мъжете да бъдат представени като сексуални обекти?) - е, явно отговорът е прехвърляне на сексуалното желание, с цялата му иконография, върху реални предмети - шоколад, епилатори, козметика. И получаваме реклами, в които чифт женски крака с прелъстителен глас обясняват колко дълго трае... обезкосмяването, жена остава насаме с новия душгел в банята, всякакви вафли, шоколади и бонбони са наричани "изкушение", докато аха ще изчезнат между чифт плътни женски устни, жени притварят очи и оформят "О" с устни от вкуса на двойно по-дълго печено кафе.

Точно заради това толкова харесвам рекламата с красивия мъж, който е на кон. Защото за разнообразие мъжът е обектът на желание и то изрично на женското желание - без евфемизми и без пренос върху тривиални ежедевни предмети. Защото легитимира жената като сексуално автономен човек.

Защо всичките ни идоли са хора, които повтарят добре познати клишета, утвърждаващи мисловното ни статукво и познатите граници на съществуването ни? Защо ни е толкова дискомфортно с хора, които казват неща, които не сме свикнали да чуваме? Защо носталгичната възхвала на живота на село, едновремешното детство с всичките му добре познати атрибути, като босоного тичане, соц лакомства, бабини манджи и пр. се смята, против всякаква логика, за свежо четиво? Наистина, наистина не разбирам. 

Terrestrial prejusice

I wonder about humans' enthusiasm about extra-terrestrial life. It must exist, and there's probably intelligent life, too, but why are we so keen on finding it? We can't even stand each other and can't be bothered to try and understand civilisations who live on the same planet as us. People are only interested in it for the sake of their vanity, so they can say they found it... but we would look so pathetic once it is found and we realise we don't and won't understand other ways of life or philosophy. We don't want to understand Indians, who are human, why do we think we're equipped to communicate with other species?

Майчини заръки

По-важно е да си красива, отколкото здрава
По-важно е да си омъжена, отколкото щастлива
По-важно е да си майка, отколкото човек

Защо женомразието е толкова разпространено и толкова интернализирано? Защо прекарваме такава голяма част от живота си в съобразяване с оценките на други жени, защо постоянно се следим и съдим една друга? Мненията на свекърва ти за готвенето ти, за подредбата на дома ти, за вкусовете ти и възпитанието на детето (докато мъжът ти получава единствени безкритични похвали, когато се заеме с него, когато се заеме с каквото и да било всъщност - колко ли е хубаво да си мъж и за всичко да получаваш одобрение!), мненията на приятелите и познатите ти за дрехите ти, за фигурата ти, за начина на ти на хранене, за това колко спортуваш, за това че се жениш или че не искаш да се жениш, за намерението ти да имаш или да нямаш деца. Критиките на майка ти за това как си живееш живота и защо още нямаш сериозен приятел, защо нямаш деца, защо не си щастлива по нейния начин? Толкова много време, прекарано в поемане на всякакви удари, когато можеш да го прекараш съзидателно.  Или в грижи за себе си и за душата си. Толкова много тревоги за това дали си достойна за одобрение и похвала, дали си изпълняваш функцията в многото си социални роли на жена. И не е вярно, че може просто да не ти пука, това си има лимит. Що за свръхжена е човекът, който остава неуязвим за непрестанна, хомогенна, организирана атака по начина си на живот, особено ако този начин на живот включва конвенционални елементи като брак и деца?

Недостатъци и непопулярни схващания

• Обичам да попълвам анкети, защото обичам да говоря за себе си.
• Няма да си сменя фамилията след брака, няма и да добавя нова с тире. Досега си мислех, че бих го направила, ако и мъжът ми го направи (така и двамата имаме нова двойна фамилия), но вече смятам, че никога не бих го направила. не виждам нито смисъла, нито значението.
• Страх ме е от неодобрение, дори от хора, които не харесвам, дори които презирам малко или намирам за ограничени. Несъзнателно постоянно се опитвам да спечеля одобрението на всички, да се харесам. Опитите да преборя това са най-неуспешната борба със себе си в живота ми, поне засега.
•  Омръзна ми да чета книги от бели мъже. Имам усещането, че вече няма какво да ми кажат. И все пак това е условно, защото някои от любимите ми автори са такива мъже и нямам търпение да изчета остатъка от творчеството на У. Фокнър и Дж. Джойс.
• Понякога се чудя какво да мисля и се питам каква част от мненията ми са плод на успешно убеждаване чрез подходяща среда и носител на съответното мнение.
• Страхлива съм.
• Изневерявам на принципите си и учудващо лесно си прощавам за това.
• Живея с постоянно чувство на тихо самодоволство. Не успявам да се отърва от него за дълго. И въпреки че го искам, моментите, в които съм принудена да се смиря, са ми много неприятни (то такава е и целта, но...) и се старая всячески да ги избягвам. Тоест иска ми се да не съм самодоволна, но не желая да минавам през моментите, които рушат самодоволството.
• Нямам амбиция. Инертна съм и не развивам идеите си, когато ги има.
• Твърде често избирам по-лесния вариант, да направя каквото се очаква от мен, за да избегна сблъсъци и за да спечеля одобрение и похвали, пред това да направя това, което искам или дори което смятам за редно (за радост, последното се случва по-рядко).
• Някои близки мои хора смятат чувствителността ми, която намират за прекомерна, за недостатък, но за мен не е така, така че тя не е включена тук.
• Много рядко поемам рискове, въпреки че досега не съм съжалявала за нито един. Страхувам се от провал, и то не защото аз ще трябва да живея с него (за мен провалът не е присъда върху личността или възможностите ми), а защото другите ще знаят, че съм опитала и съм се провалила. Странно е как мога да бъда в мир със себе си до относително голяма степен и същевременно затворничка на страха от това какво мислят хората за мен.

Happiness (written in February 2014)

When I was 17-21 and madly in love, I was happy almost all the time - actually meandering between extreme happiness and extreme misery (he didn't feel the exact same way about me). Then I lost him and for the longest time I felt like I'll never be happy again because I'd defined happiness as that peak high of young love, that feeling that I'm omniscient, that I've discovered the meaning of life, and everything around me - bus stop, other people, run down dorms - was beautiful, exquisite, brimming with meaning. But of course happiness is a lot of other things I was discounting because they didn't come remotely close to those decibels of shrill joy - spending time with my friends, finding good books to read, getting better at my job, Darjeeling tea, traveling by train, inventing stories before sleep, playing with my dog, etc. etc. etc.

My point is childhood and adolescence have a very special happiness to them that is underpinned by novelty, and therefore excitement - the novelty of love, of places, knowledge, activities, etc. This becomes increasingly rarer in adulthood, plus you slowly amass disillusionments which chip away at your stores of hope - and hope is a key ingredient in joy. But I think there are other kinds of happiness, too, they may be quieter and inconsequential but I do think they count. It's taken me a long time to stop staring into the past so much but it's doable.

След цяла сутрин hate read на мозъчни пръдни от самодоволни недорасляци, съм убедена, че светът е пълен да ръба със силно ограничени откъм гледни точки, въображение и капацитет за състрадание хора и на-доброто решение е човек да се пропие.