My four-week window into a real life

Work defies real life in my definition.

Anyway, an odd "What I did in my summer vacation" post seems to be in order.

I had full 4 weeks, which I think I sapped as well as I could without turning enjoyment into a goal to be achieved. Some engagements did occur, and time seemed abridged, because I was able to see its end. When I can see the limits of a time period, my mindset becomes limited too... I seem unable to start any projects with indefinite duration or unidentifiable aim, like writing, or even mundane time-consuming stuff like classifying my picture prints or my books, or my old diaries - things I enjoy doing immensely, but somehow seem to find my limited time here too precious to devote it to activitie which deserve a free state of mind to be done justice.

Week 1: Istanbul! Bjork!!!!! A wonderful, spirited experience in a youthful and motley city with exquisite details, though just 5 days in duration. Highlights include the concert, of course, and Starbucks cinnamon chewing gum (post-coffee), an independent shop for bold accessories and clothes, the numerous cats and kitties, Istanbul Modern! My God!, a delicious lamb meatballs wrap, spiced mussels with rice on the bridge straight from the shell, cafes with finesse, free tea after every meal, the lovely Indian family we met at the hostel, the air-conditioned tram to the touristy area - and more, certainly, and here are some pictures:



Well, I spent the last 3 days of that week at home, tying to get as a much sleep as possible. Visited my grandfather, who loaded us with cornels, honey with the wax, apples and sheep cheese, and our Medovo houses. And highlight of week! Stoycho!!! <3 a="" all="" as="" at="" br="" but="" close="" even="" ever="" happiness="" he="" him="" it="" morning="" of="" one="" only="" precious="" remains.="" seeing="" shave...="" such="" the="" was="" when="">
Week 2: Work. That one isn't that exciting, but my father bought me a bun and made coffee for me every morning; and on Wednesday I started running in the evenings. Went to the open-air cinema with my mother on Friday. I watched House MD before bed too, and I had missed the guy intensely! Oh, there was the Olympics, too, which I followed on a daily basis and commented fervently with my father in-between work. I was finally reunited with Tony!!! Actually, not a bad week after all ;)

Weeks 3: Beach week! No work, the sea, calamari, and quite a succesful attempt at making a mini-remake of the bissful 2006 summer Tony and I had. Zori visisted, I had my birthday on the beach (and I had TEHMOST DELICIOUS cake evah!!!), I got postcards from Poland, and the cult Pomorie band Artery sang a song especially for me :D Zori loved the Great Salt Lake, took like 1000 pictures, made fun of my new night activity, called Pomorie romantic and was lovely as usual all around (except for a well stewed (2 years) accusation she served me). Zori and I went ot Burgas and met Zhivko as well. Olympics were still on, and we watched the rhythmic gymnastics together. Beach with Tony every day! That one week was a gem in my calendar. Well, I hurt both my knees while running, but that's a small price to pay for the other week home it earned me!



Week 4: Supposed to be work week, but I got no work for Monday, whch I wasted riveted in the armchair waiting for it - but met Hrisi and Judith in the evening, which was quite a treat, never having really believed I'd see her again. She looked beautiful and well. Worked a bit on Tue, and met Grisha in the evening. No work on Wed either, but this time I took my towel and went to the beach (where I engaged in an explosive sexism discussion with a bunch of guys). Thu, work, Fri - beach! and work too, though. Tony and I went back to the golden beach and soaps regime, messasing each other 10 times a day and discussing everything from soap coma characters' make-up to cinema and the USA elections, and laughing like madwomen, of course. God, am I going to miss this. I'm clutching it like a safebelt now.

Activites spanning all four weeks: water-melon eating, CoS surfing, small-hours chatting, House MD before bed in the attic, night ice-scream snacks, calamari eating, indiscriminate devouring of all kinds of TV programmes and way too little sleep :D

Tomorrow is my last day of beach, and then I have to pack my bags and leave for that horrendous city. D; Pomorie summers with friends, family and soaps are turning from a given to a dream getaway.

Август

Август е винаги чакан и аз съм много пристрастна към него. Рожден ден, долетели от разнообразни разстояния приятели, морето, вкъщи. В август има повече носталгия и същевременно повече обнадежденост, отколкото във всеки друг месец.

Тази година пакетът включи и ново приятелство, вълнуващо световно събитие, едно събиране, една раздяла.

Август избистря мътещите водата вихрушки пясък и хората и дейностите, които наистина желая, се появяват под прозрачната повърхност.

Мечти

Това изглежда е някаква верижна блог игра, на която ме предизвика windy. Надявам се да не я прекъсна поради изключително малкото читатели на този блог - който прочете това, моля, направете го и вие.
За мен най-интимното нещо на света са мечтите. Аз говоря ужасно много, особено за себе си, не крия нито емоциите си, нито какво мисля, нито какво съм правила вчера или миналата година, или в гимназията. Но за мечтите си не мога да говоря и не искам. Не знам защо, имам чувството, че откривам нещо крайно интимно, нещо, на което никой няма право освен мен (и понякога някой, когото много обичам). Затова следват някои по-"дребни" мечти >.<

1. Мечтая да живея на място, което не ме подтиска.
2. Мечтая да се върна в Индия.
3. Понякога мечтая нищо в родния ми град да не се беше променяло.
4. Мечтая да запазя всичките си приятелства непокътнати.
5. Мечтая да не забравя нито един език, който съм учила, и да довърша тези, които започнах.
6. Искам никога повече да не ме съдят според пола ми.
7. Мечтая за имунизация срещу носталгията!

И много други в този дух. Разрешено ли е да се допълва списъкът в следващи постове?

Old glory

Днес почетох малко от дневника си от 2003, когато бях в САЩ. Извадих си няколко поуки: 1. да не водя дневници. 2. ако водя дневници, да пиша ясно, точно и ДОКРАЙ какво се е случило, защото седях и се дивих половин час върху една страница безумни емоционални излияния, следствие на нещо, което не е споменато и което изобщо не помня. 3. да не чета старите си дневници, защото за носталгията ваксина няма и аз съм обречена на нея доживот.

Home

Стойка за вестници и списания - списания за нуждите на мъжете и списания, съветващи жените как по-добре да задоволят тези нужди.

Приятна бургаска вечер, сред чиито акценти са алени чорапи; стар познат, видян с нови очи; джаз; пролетен цъфтеж по старо и безценно приятелство и позната нежност with a twist.

Поморие се е превърнало от мило занемарено градче в строителна площадка. Поне светлината си е същата и морето, макар че вече трябва да си непосредствено до него, за да го видиш.

There's more to life

Тази вечер, която беше завидно лоша и без това, гледах поредният сексистки филм, маскиран като трогателна любовна история, в който като в каталог бяха почетени всички солидни основи на мъжкоцентричната кал, в която всички се плацикаме и си живеем животите. Присъстваха проституктка, която се влюбва в главния герой; 3-4 допълнителни проститутки, с който той си прави оргия на покрива на свръхлуксозното си жилище; няколко много лъскави и бързи коли; една дебела жена, която е нещастна и никой не я обича, харесва или желае, което естествени силно я депресира; и самият главен герой, за който мога само да предположа, че е създаден с идеята да може всеки средностатистически тайванец да се идентифицира (нещо като мъжете в родните чалга клипове) - нисък, грозен и удивително жалък. Но естествено фактът, че е мъж, сам по себе си е сертификат за качество, даващ му право на всяка жена, която му мине под носа (стига да е кльощава и да навява незабавни асоциации със сърна или някакво друго животно, което почти всичко живо преследва, за да изяде). Когатао след 100 минути мъчение въпросният инвариант на мъж най-сетне сложи край на забележително жалкия си живот, от небето заваляха памфлети и над нощен Тайпей се разнесе трогателна любовна песен, докато вклюбената проститутка, подходящо облечена в оскъдно англеско костюмче с чифт крилца, почете паметта му и разбитото си сърце, намирайки тяхна снимка сред памфлетите - от времената, когато се предполага, че се влюбваха, т.е. петте минути от познанството им, в които още не бяха правили секс. Сескът във филма естествено беше строго еднопосочен, в който жените бяха единствено дестинации; функцията му на dominance tool, както подобава на класическите неща, седеше на дълбоко вкопания си трон с внушителен авторитет и самочувствие на хилядолетен господар. И около всичко това имаше доволно количество умишлено гнусна храна и автоеротика, чието сексистко значение обаче ми убягва, така че спирам дотук.

Оказва се много трудно да живееш в уредба, в която всичко ти е неприятно и неодубно. Не знам какво да правя с живота си и със себе си. Когато си мисля какво всъщност искам, ми идват наум първо нещата, които са ми приятни, но това не е едно и също; и когато тръгна по тази добре позната поточна линия, си мисля как бих си стояла в Поморие през цялото време, из HP форума, да ходя на село веднъж месечно, да се виждам с братовчедка си когато си е у дома и да общувам с приятелите си от София предимно по телефона; и после започва да ми се струва, че това ще ме завлече в някакво подтискащо чувство на безсмислие и си мисля, че бих могла да пиша рецензии, да се занимавам с критика или дори да се опитам да пиша, но не мога да разбера дали наистина го искам и ми идва омразната мисъл, че не знам какво искам - но това не е вярно, аз много добре какво точно искам, но то е едно от общо 2-3 неща, които човек с голяма доза сигурност може да нарече "невъзможни"; и понеже аз просто не искам нищо друго, не знам какво да правя със себе си, с това тяло и тази личност, защото те ми се виждат напълно безсмислени и ненужни като електрическа крушка в гората или нещо подобно.

На всичкото отгоре, освен че не ставам по-зряла и по-уравновесена с времето, изобщо не помнявам - напротив, имам усещането, че ставам все по-глупава

Пролетен вятър

Прелетях като пролетния вятър над детството си днес в машина на времето под формата на доста мръсна черна Мазда. На село бях у дядо, на гробищата, после у Сарафово при братовчедките си и на всяка крачка, на всяко обръщане на глава предмети и картини от едно време пробиваха като яркооранжеви минзухари пластовете живот, които грижливо съм приглаждала един върху друг над детството си. Смесица като зле разбъркан сладолед със сироп от стари и нови неща; сменени и новаторски: табелата "Бата 9" е още там, до двете тополи зад чешмата, старата къща на баба и дядо си е там; на прозореца й - купчина ръждясали пирони, разпадаща се комсомолска книжка, червена като дренка, ключ неизвестно от къде. Из целия двор сред ежедневни късове и листи лежат и все още живеят изрезки от моето детство, ярки и напоени като хапчета за щастие - зелената чиния, в която баба ни правеше яйца (всяка баба, вкл. прабаба ни, имаше свои уникални пържени яйца), синя найлонова лента, останала от мрежата, която едно време беше опъната над асмата, синчецът, който татко посадил, когато бил на 7 - и досега цъфти всяка пролет, 42 години по-късно, скован от дядо дървен стол на поне 20 години, бабините цветя, градината - сега засята само с ягоди. А кучето е ново, със същото име - Куче, и е наследник и на диетата на предшественика си (трици с вода); читалището е същото, но с нови прозорци; розовият храст до каменната ни чешма много отдавна го няма, но аз винаги си го представям там когато погледна чешмата.

Дядо подкастри няколко дървета докато бях там, аз събрах клонките на купчинки; после се появи чичо, извади от багажника си още един чифт градинарски ножици и агрономското си образование и се включи в подкастрянето. Аз ги гледах от балкона на новата къща, където имаше и слънце, и вятър, и двете точно такива, каквито бяха в годините, когато всичко беше една безкрайна константа и нямаше ново, омешано със старо. Пролетният вятър почти ме отнесе, той беше най-напоен, тежък, ухаеше на пръст, на селото, на цветята, които чакаха да им дойде времето. Пробиваше ми палтото и дрехите и полазваше по кожата ми. Този вятър е като музика, която впечатва аромата, настроението, мислите, усещането, времето в момента на свиренето - страховит консерватор, съживител, шаман.

Посадихме цветя на гроба на баба. Татко каза, че понеже тя ги е сяла в двора си, със сигурност ще се хванат на гроба й. На гробищата видях чичо Бончо, не бях го вижадала от поне 10 години, а кака Деси, която беше гуруто на моя малък петгодишен свят някога много отдавна и негова дъщеря, не съм виждала дори от по-отдавна. Странно, мисля за нея като за една от основните фигури в детството си, а не помня как изглежда. Баща й беше засадил зюмбюли на гроба на жена си и днес ги поливаше. После, докато говореше с татко за хлътналия гроб,който не може да оправи сам, се разплака... Малко неща са по-тъжни от възрастен човек, който плаче. А гробищната обстановка не помага особено. Но там стават и приятни неща. Баба срещна почти всичките си приятелки, които иначе няма как да посети, и докарахме една от тях в селото, за да не върви пеш.

След село отидохме на гости на вуйчови, разменихме мартеници, порадвахме се на Диана, ядохме баница (yum) и т.н. Чудесно е да съм у дома. Пространството между Бургас и Медово е винаги красиво и обично за мен, дори със строежите. Тук има нещо, което липсва навсякъде другаде по света, и то е здраво свързано с мен, толкова здраво, че може да ме издърпа и изправи без значение къде се намирам, да ми връща неща, които съм мислела за загубени.

It's a blessing to be home! This time around, every bit of it is. Like a travel into a paralel reality which is always there, preserved for me, safe and absolute and eternal. In a way.

If travel is searching...

... and home what's been found, I'm in a hell of a journey right now, and I don't mean this in a good sense. All the flats and rooms for rent in Sofia seem to be either filthy, or in dodgy neighbourhoods, or both. It's a nightmare. And when I do find where to live, I'll have to work, to figure out the topic of my thesis, to live with my sister - in short, to struggle a lot.

Last night I watched a series of shorts, called 10 Minutes Older - among the directors were Aki Kaurismäki, Wim Wenders, Werner Herzog, Spike Lee, Victor Erice, Jim Jarmush. I liked Erice's best, although admittedly I was a teensy bit too tipsy to properly appreciate the second half of the films :p I's comforting to know that some things haven't changed despite time and space alterations - like Alexander's always having some cinematic gems to share.

Some more whining

It's not even a week since I left Finland and it already seems to me that my mind - its format - has started transforming. Things look distant to me now although I walked my usual Kortepohja - campus path last week. It's fast, like a virus. Or perhaps I should just stop watching House MD in bulk. Piling bucketfuls of new impressions onto my brain will facilitate the forgetting of old ones... But wait, wasn't that precisely what I should be getting used to and trying to let go of? My problem is, I don't want to let go. I never do. I'm almost certain I am incapable of it. And thank God I don't believe in psychology!

But it is sad, it's so very sad!... And so fast indeed.

People, even though you'll be submerged into the jolly Erasmus life for another five months while I'm in anxious anticipation of being bossed around and squashed into nasty deadlines, I will be thinking of you and retain the warmest of feelings for you. I do hope the ones among you who considered me a friend won't let distance and time and all that stuff make strangers out of us. I like to think it's all up to me, but I know there should be some willingness from the other side too... so here's hoping there will be.

Random musings ed. 2008

This blog is a true blessing for my emotional exhibitionism... Anyway, I'm back home. As expected, I'm tossed around between fits of fierce nostalgia and powerful surges of longing to fly back from where I arrived. And yet I can't help but feel lucky, because my last days in Finland/Estonia were fantastic. An unexpected Depeche Mode Bar around a snowy corner in Tallinn; a ferry acquaintance; a gentle last day in Helsinki; Wong Kar-Wai in the afternoon. Couldn't have wished for anything more. A compensation, perhpas? Not meaning to be ungrateful, but I want no compensation if it makes the thing definitely final... I can't believe I am practically UNABLE to let go.

I know it's normal to feel some kind of warmth to be back in your homeland, or at least some sort of positive feeling after having reached home, but I felt none. I know it's wrong, and I know it's my own fault for holding on to things I should leave behind. But I simply cannot help it.

Have I learnt nothing after all those farewells I've had since high school? It seems to me I'm just as incapable of coping with loss as I have ever been. Ugh, this post is getting way too depressing. I think I need a HP fix right now ;)

Afresh?

New year, start from scratch, eh? I don't think so. It's sad, but I have been dragging a lot of stuff with me from one year to the next, and it piles up and settles down, marshy and sticky, like ickly food leftovers. Then there's the stuff I have to do, and the stuff I just wouldn't let go. Like Jyväskylä and everything I absorbed in me here. I wish I were far less sentimental and a lot more hard-working. Hey, that could be my New year wish/resolution! They are usually empty words anyway :p

Сняг, снежец - бял, беленичък!

It's snowing today! Excitement wells up inside me and I feel restless and exhilarated. I browsed the web for winter poetry and songs and came across a wonderful Bulgarian-French site for Bulgarian folk songs. Pure beauty they are, especially the Rhodopean ones - here goes one of my favourites:

Да не си се юплашило,
невесто хубава, невесто гиздава,
кога дойдат сватовете,
при тебе, за тебе, невесто хубава,
кога дойде лудо-младо,
при тебе, за тебе, невесто хубава,
да открие бело вало,
от лице, от лице, невесто хубава,
и йоткачи тельовете,
од глава, од глава, невесто хубава!

And a very rough translation:

Fear not,
o pretty bride, bonny bride,
when matchmakers come,
when they come to you, when they come for you, o pretty bride,
when your beloved comes,
when he comes to you, when he comes for you, o pretty bride,
to lift your white veil,
to uncover your face, to uncover your face, o pretty bride,
and take off the hair pins,
from your head, from your head, o pretty bride!

And another one (I can't help it!):

-Фатмиш, майчина дощеро,
оти се, Фатмиш, забави?
-Забавихме се, мале ле,
сиво ми стадо премина,
та ми водица размотьи,
та чеках да се отмотьи.
-Фатмиш, майчина дощеро,
стара са майка не ложе,
стари са татко не мамьи,
чьорни са очи плакали.

"Fatmish, my daugther,
why are you, Fatmish, so late?"
"I am late, dear mother,
for a grey herd passed through,
and muddled the water,
so I waited for it to become clear."
"Fatmish, my daughter,
you cannot lie to your old mother,
you cannot fool your old father,
your black eyes have shed tears."

On a different, but equally pleasant note, we had a genuine Italian dinner last night, which was a lot of fun, and quite cosy, not to mention delicious. The pasta was home made in the most literal sense of the word - the gradmother of one of the Italians (who was our cook) had made it herself and sent it to him.

I love it when it snows!

Recent finds

My latest discoveries - Google Earth (I saw the roof of my house, and my street! *tears up*) and Dinah Washington.

Smoke Gets In Your Eyes

They asked me how I knew
My true love was true
I of course replied
Something here inside cannot be denied.
They said someday you'll find
All who love are blind
When your heart's on fire
You must realize
Smoke gets in your eyes.
So I chaffed and then I gaily laughed
To think that they could doubt my love
Yet today, my love has flown away
I am without my love.
Now laughing friends deride
Tears I cannot hide
So I smile and say
When a lovely flame dies
Smoke gets in your eyes.

There and back again

I am going to Russia. I sit here and observe all my momentary frivolous wishes come true - the Scandinavian peninsula, now Russia. Sometimes it does feel like compensation... I don't mind. I don't rebel. I'm not going to complain. I know it is how it is because I made it so.

In this vein, I found something precious in the net last night. These things also happen, it seems - finding precious things in the infinite, unknowable virtual space. Sometimes I really can't help seeing the hand of providence in things!... But I try hard not to.

Ok, local news - weather gloomier still, with drizzles and worms. Society pleasant, but I still feel a bit left out, which is no problem, as I'm used to that. Found Kate Bush and currently absolutely stunned by her - thanks, Zori! Tackled some serious business at the bank and got a phone (at last). Still remarkably lazy, and I can't seem to shake it off. Started devouring tons of chocolate again. Spoke to Alexander and Vesi last night, it made me sad and then cheerful again, a real relief it was, actually. Been thinking about hometown a lot lately, and a few nights ago, I had a dazzling dream about the sea behind the bus station - it was a brilliant, sparkling sea, and the feelings it induced were such a refreshment. I woke up feeling happy.

I guess that is it, my news. I enjoy doing this a lot!

Open

Opening post. Thanks to everyone who may read this.

Currently in Finland, where I like it a lot, but still get occasional tinges of uncertainty. I miss my friends really badly of late, and I start wondering, perhaps the only unwasted time is time spent with them? Can't really answer for myself. I can't stop recalling our growing friends several years ago, and I can't help feeling a strong pull of nostalgia, and a faint feeling of something lost. I guess it's the living-in-the-past thing again, but can't be sure of that either.

Anyway. Weather is gloomy, but the trees are still colourful, so it's nice to look out of the window. If I were home now, I would be drinking coffee with milk and re-reading Harry Potter for the umptheenth time. I should be reading the Moomin stories here actually, but I can't get around to doing it.

Went to the Manhattan Film Festival last night, it was a great idea, I miss cinema a lot. I seem to miss a lot of things, and this can't be good. I need a strategy to start living in the present. Although I was living in the present these past 4 weeks, and I can't say anything productive sprang out of it all.

That's it for now. Blogs are fun. Be back later!