Фашизирано говорене

Само че има едно задължително условие определено говорене да бъде наречено фашизоидно или фашизирано - обектът му да е уязвима група в обществото или неин представител. Едно е да наричаш "животно" човек или хора, които са ти равни или имат по-висок статут в обществото, съвсем друго е да насочваш това говорене към вече уязвими групи, които и без това са заплашени от изключване от социалния строй. Думите черпят силата си от властта, която стои зад тях - ако говорещият е представител на овластената част от обществото и говори за обезвластената, тогава думите имат сила да бъдат разрушителни или спасителни; ако се говори за овластена - обезопасена, с други думи - част от обществото, това са просто замеряния с обиди без опасност от систематични последици.

There's a singular kind of joy in doing something completely new, especially if it's something you thought of as not your thing. It's the joy of self-discovery, when you see there's more to you than you thought, that you exceed your own expectations. 

Интернет меми

Три имена, с които ме наричат
1. Йоана
2. Ани 

3. Йо

 Три места, на които съм живяла
1. Поморие
2. Агра
3. Юваскюла

Три места, на които съм работила
1. Търговска лига
2. Вкъщи
3. Супермаркет в Провинстаун, Масачузетс

Три неща, които обожавам да гледам
1. Как се сменят сезоните
2. Кучета
3. Mad Men

 Три места, на които съм била
1. Санкт Петербург
2. Мадрид
3. Ню Йорк

Три неща, които обожавам да ям
1. Шоколад
2. Диня
3. Чушки

 Три неща, които очаквам с нетърпение
1. Да свърша с този превод
2. Да свърша с другия превод
3. Да видя Лея

Неочакван страничен ефект от работата от вкъщи

Хубавите ми дрехи и обувки траят много по-дълго, защото почти не се налага да ги нося. Освен това запазват и чара си по-дълго. Вместо да стоя пред отворен гардероб, в който всичко ми е омръзнало, и да се чудя какво да облека, сега отварям гардероба и започвам да възклицавам, о, колко ми е хубава тази рокля! Бях забравила колко добре ми стои! Здравей, прекрасен пуловер, откога не съм те обличала! Не знам кой от всички страхотни шалове да сложа с тези гуменки! И прочее.

What they promised would be meaningful
Has turned out to be empty
I knew I shouldn't believe
But it's hard to resist the pull to make others happy
As a sign of gratitude
And a need to prove you deserve others' approval
Even though you may tell yourself it doesn't matter to you
It does

Запознаване със себе си

2007 година беше годината на най-плодотворното ми осъзнато самоопознаване. Но тя щеше да е невъзможна без 2005/2006, когато в 8 месеца натъпках милиони преживявания и принудителни тласъци към саморазширяване, към неосъзнато самоопознаване.

Няма нищо по-ценно за самопознанието, за разширяването на личните граници и на хоризонта пред очите от пътуването и изследването на света. Отворете си очите са непознатото, за това, което мислите, че разбирате, за онова, което мислите, че не приемате. Ще разберете неща за себе си, които не сте знаели, и които ще ви поласкаят. 

След цяла сутрин hate read на мозъчни пръдни от самодоволни недорасляци, съм убедена, че светът е пълен да ръба със силно ограничени откъм гледни точки, въображение и капацитет за състрадание хора и на-доброто решение е човек да се пропие.

Какво искат жените, според рекламите по бг тв, 2015

Незабавно по-бели зъби
Нокти без гъбички
Да мирише хубаво в тоалетната
Деликатната бебешка кожа да е чиста и здрава
Мощен срещу мазнините и нежен към кожата на ръцете
Самобръсначка, от която кожата не загрубява след бръснене
Да не ги боли коремът
Мъжът им да мирише на красавец, въпреки че е селски бек; билети за някакво нещо, диаманти, лодка, мъж на кон
Сутрини, изпълнени със смях
Облекчение за краката си с уникална комбинация от растителни екстракти
Сбогом на цъфтящите краища
Здраво прилепваща зъбна протеза
Огнена, грациозна, страстна и екзотична за дълготраен аромат

Definitions of success I have a problem with

Unpopular opinion: I hate pep talks about seizing the day, following your bliss and leaving ordinary life behind. Why? What's wrong with ordinary, if you're perfectly happy in it? We cannot all be extraordinary - it's a linguistic absurdity! - so all those do is make those of us who can't be extraordinary feel anxious and guilty for not even wanting it, and even valueless in our state of ordinariness. I just hate this rhetoric.

Here's what I'm talking about, an except of one such pep talk: "the people that I admired… the people [who] really knew how to live" - there's one specific way to do living right? Isn't that limiting, and thus ironic for a rhetoric that's supposed to jerk you into breaking your limits (of course, it just assumes you're boxed in and unhappy about it)?

Moreover, it's really easy for people who seemingly have no responsibilities for anyone else in the world. You can't just quit and follow a chimaera if you need to provide sustenance and safety for minors, or if you have aging parents that couldn't make it without your help. It just breezily assumes we're all middle- or upper-class, free people who can afford to not be needed by anyone, or can be easily replaced in personal relationships, or have no problem sacrificing them, and that's a mightily privileged, and therefore exclusive, position.

And another thing. I hate that they all invariably define success and happiness, no matter how broadly they present their ideas, as personal expression. While I tend to agree with that personally, for many people success and happiness can be amply found in the area of personal relationships, for example. Or in being useful for other, in some kind of service. In something that's directed outwards, and not inwards, which is our modern-day obsession - endless self-exploration, self-development and self-expression, as if it's just us in the world and nothing we do can possibly affect anyone else, let alone our communities and societies as a whole.

That said, it occurred to me that many of those essays and talks might be borne out of the discomfort and dissatisfaction of a life in a corporate machine of repeating the same actions every day and never having the satisfaction of seeing the results of your efforts, in a complete and productive circle. I can respect that, of course, because a life defined from start to end can be suffocating, especially if paired with the western mantra of our supposed endless choices and absolute freedom. It makes for an especially frustrating combination, because you eventually realise it's false advertising. Naturally, at some point you'd stop kidding yourself that your structured life is freedom and choice and start looking for those elsewhere; or, if you're really inquisitive and exposed to other ideas about the world, discard the ideology of individual freedom and self-expression altogether.

Unpopular opinion on reproduction

Like, ok, here's a seriously unpopular one that's hugely offensive. I don't think having your own biological children is a sacred right that you should be able to exercise at all costs. And by all costs I mean at the expense of poor women. I do not like paid surrogacy one bit and I don't think people's need to have biological offspring trumps concerns about exploitation. I read a comment somewhere that said something along the lines of, sometimes it's better to learn to live with your tragedy and not exploit vulnerable people in order to achieve your goals, and I absolutely agree. It weirds me out that we've elevated reproduction as a lifestyle to such a pedestal it's blasphemy to express any ambivalence towards assisted reproduction.

Изглежда краят на младостта, ако за нейна ключова характеристика приемем бунта, в най-общ смисъл - прогресивни идеи, вяра във възможността нередното да се изправи, търсене на нови възможности за възприемане на света, отвореност към непознати идеи, отношения, философии и др., прегръщане на "алтернативни" начини да си живееш живота - свършва около 26. След това тези схващания или започват да се архивират като "наивни" и "незрели" и се преминава към традиционно мислене на света, възприето от предходното поколение, или се развиват в разни идеологии или практики; т.е. хората започват да се делят на консерватори и прогресивни и е учудващо колко лесно се различават едните от другите.

It's hard because I don't want to ridicule anything because you never know if you're just not getting something that strikes a chord with someone else, and that doesn't deserve ridicule - but then what do you even write about? Empathy doesn't make for good story material. 

Есенциалистки размисли

По принцип мразя джендър есенциалистките схващания тип "жените са такива, мъжете са онакива". Но една такава идея запомних (вероятно заради човека, от който а чух - колко много зависи възприемчивостта ми към нови идеи от източника им): жените са по-склонни да приемат всичко лично и присърце. Няма статистика за това, така че единствените ми инструменти за оценка на това твърдение са личен опит и обмисляне на идеята в социалния й контекст.

Според личния ми опит това е така.

Склонна съм да повярвам, че е така, и след известно премисляне на контекста. Знаем, че възпитанието в социален пол започва от много ранна възраст, още с играчките и цветовете на дрехите на бебето. Повечето жени от малки са обучавани в женственост, а в нашето общество това понятие включва благост на характера, доброта, удобна мекота, която да приканва и приютява мненията, идеите и философиите на мъжете в мъжкоцентричния свят. Едно от най-обидните за много мъже неща е жена, която е независима от тяхното мнение или нужди. Само излезте навън с космати крака или зявете симпатия към феминизма и ще видите какво имам предвид. И понеже светът е мъжкоцентричен (да се дават доказателства за това е излишно), всичко, което мъжете са смятали, исторически, за важно и което днес смятат за важно, е с приоритет. Това, което наричаме история, литература, философия, литературна критика, е просто мъжката гледна точка в тези области на познанието - тази идея не е моя, тя предшества дори Втората вълна на феминизма. А че тази гледна точка е различна от женската е безспорно, тъй като мъжете и жените исторически са заемали различни стъпала на социалната йерархия и са играели различни роли в социалната структура - няма как да твърдим, че мъжете и жените са различни, но гледните им точки и приоритетите им трябва да съвпадат.

И така, в този мъжкоцентричен свят и в тази господстваща представа за женственост, която включва разбиране, отстъпване, безусловно приемане на вече зададените приоритети - всичко с целта да бъдеш удобна на нуждаещите се от теб и твоята роля, за да получиш одобрение и да бъдеш допусната без трудности до участие в социума - жените постоянно търсят и печелят това одобрение. Чрез поддръжане на определен външен вид, от тегло до прическа, чрез понякога компулсивно приоритизиране на личния живот (който се върти около мъж) над личното развитие, чрез приемане на зададената йерархия на каузите, въпреки че тя е нелогична от женска гледна точка (за мен е по-важно да се елиминира разликата в заплащането на половете, отколкото рециклирането, например), чрез възприемане на доминиращите в общественото пространство идеи за половете и отношенията между тях и т. н.

Неизпълнението на тясно дефинираната женска роля има социални последици, които в най-лекия случай са досадни, последици, срещу които трябва да се браним, за да докажем, че все пак сме жени или че дори да не сме жени по приетата дефиниция, имаме право да бъдем тук, да мислим и да говорим, въпреки че идеите ни може да противоречат на статуквото. Спомнете си, че суфражетките са били обявявани за психично разстроени жени, за негодни представителки на своята класа. Не е лесно да живееш не само като човек, но и като жена - достатъчно трудно е да си човек и да се бориш с другите човеци за фундаменти като истина, справедливост и значимост, още по-трудно е да си жена и да се бориш за самото право да имаш мнение по тези фундаменти, което често зависи от това как изглеждаш или от поведението ти в личния ти живот. Помсилете например кои са думите, с които най-често се обиждат или критикуват жени, дори действията или идеите им да нямат нищо общо с пола: дебела, недоебана, грозна, завистлива, егоистка (ако няма деца), курва. Сякаш сексуалното поведение или външният вид са от такава важност, че да легитимират или де-легитимират мненията на жената.

Затова, според мен, много жени приемат лично всяко неодобрение и всяка критика в по-голяма степен, отколкото средностатистическия мъж. Желанието за социално одобрение, на което сме обучени от малки с насърчавания да се състезаваме и сравняваме една с друга по критериите за женственост и с учението, че една жена трябва да направи това и да има онова в живота си, макар и неосъзнато и невидимо на пръв поглед, е мощен мотиватор за много наши действия и изказвания. И критиката с нейното имплицитно неодобрение звучи като лична нападка - като обвинение, че не сме това, което трябва да бъдем. Според мен това е фертилна почва за несигурност, която ни кара да заемаме отбранителна позиция дори когато нападката съвсем не е лична.

Български текст на Марсилезата

В подготвителен клас учихме да пеем Марсилезата в часа по музика с български текст, който по чудо съм запомнила. Реших да го потърся в нета и не го намерих никъде. Нямам представа кой го е превеждал, но явно не е много популярен. Във всеки случай да не намирам нещо в гугъл малко ме изнервя, така че ще напиша, каквото помня от него, тук, за да го имам.

Напред, напред, деца на роден край,
дойде на славата денят!
С кръв обляно знаме развява
срещу нас тиранството пак
с кръв обагрен е вражият флаг!

Войски жестоки приближават,
деца, жени избиват...
На оръжие, мъже!
Във строя, батальони!
Напред, напред, вражата кръв
в браздите ще се лей!

Как да познаем, че гледаме латиноамерикански сериал

• Когато попаднем на канала и първата сцена е на две жени, които си скубят косите. Буквално. 
• "Кълна ти се, искам да умра!"
• Имена като Лусмила, Марица, Дулсе Елена, Ксиомара, Пасион.
• "Какво намира в тази уличница? Какво има тя, което на мен ми липсва?" 
• Когато главната героиня се облича само във вечерни рокли с 2 см плат между цепката и деколтето, има явно наскоро сложен бюст и грим на вариететна актриса, но е девствена и свенлива. 
• Всички, ама абсолютно всички, за умопомрачителни красиви. 
• Когато главният герой излива възвишения си душевен възторг от моралната чистота и духовна сила на георинята в едва покритата й пазва.  
• Пациентите нямат право на достъп до здравното си досие, особено ако умират. 
• Лошите жени не са просто лоши, те са самият дявол. Те убиват, изнудват, изнасилват, крадат бебета и мразят деца. Матките им също мразят деца, понеже злите жени по правило не могат да раждат.
• Емоционалното изнудване е редови елемент от всяка здрава, нормална връзка. 
• Всички деца са "малки ангелчета".
• "Искам да бъда твоя!" = прави ми се секс.
• Мъжете са буквално безпомощни пред жена по бельо. 
• "Ама през цялото време си представях, че си ти!" е приемливо извинение за изневяра.
• 100% от сексуалните актове завършват с бременност. Или, както казва една приятелка, "Да седнат на мъжки панталон и ги хваща". 
• "Да" е неприемлив и неубедителен отговор на въпроса "Обичаш ли ме?". Изискуемият минимум е "Ще за въпрос? Обичам те с цялата си душа. Знаеш, че си любовта на живота ми и ще те обичам до последния си дъх." <-- 1:1="" br="" nbsp="">
• Дълбоката кома не е извинение за липса на грим или прическа. (от тази книжка)
• Спи се с пълен вечерен грим, лак за коса и сутиен. 
• Думата "обичам" се произнася само в акомпанимент с драматична музика тип Вагнер.
• "No me importa!" 

Животинска драма

Докато си работех, осъзнах, че от известно време до прозореца ми се чува продължителен стържещ звук като от гарга или някаква ремонтна дейност. Погледнах през прозореца - беше сврака. Кацнала на оградата, грачи високо и упорито с отворена човка и върти глава на всички страни. Обаче гледаше надолу - там едно коте пък гледаше нагоре към нея, а до котето - сврачи труп, може би убит от котето. Така се гледаха няколко минути, свраката без да спре да вика. Сигурно жалеше за другарчето си. Дали свраките правят брачни двойки за цял живот, като някои други птици? Във всеки случай тази сврака тъжеше.

Накрая котето изсъска, птицата излетя и то се зае да яде плячката си. Та така - природната първичност точно до прозореца на офиса ни. Странно ми е с какво удивление и любопитство гледахме тази сценка. По-естествено ми се вижда желанието ми да припиша човешки чувства и мотивации на животните, участващи в нея, кой знае защо.

Страшни сънища

Снощи сънувах, че показвам на една колега къде е резервната тоалетна между офис сградите, докато над нас беше надвиснал ураган: беше тъмно като през нощта, небето беше черно и вихрено с изключение на една лилава ивица точно над хоризонта, в която се рееха самолети като светулки. И тогава внезапно ни заля огромно цунами, от три страни. После сънят се смени с друг, в който бях в къщата на баба ми, прясно ремонтирана, чиито стени бяха пропукани по ъглите; а на едно място мазилката беше паднала и се подаваше тъмносинята боя отдолу. Там също бяхме в предапокалиптично очакване преди някакво торнадо или земетресение или нещо такова. Чудя се защо сънувам природни бедствия.

Вестникарски заглавия януари

Като част от служебните си задължения всяка сутрин преравям електронните издания на редица български ежедневници в търсене на материали на определени теми. За месеците, в които го правя, ми се изясни къде по кривата на сериозната журналистика попадат повечето издания (почти изключително off the chart, но не това ми е мисълта). Някои ме вбесяват с патетични есета тип отговор на литературен въпрос в 4ти клас, пробутвани като "задълбочени анализи", други ме дразнят с липсата на дори основна редакция на текстовете си преди публикуване, трети ме смайват с нивото на английския в чуждоезичните си версии; обаче любимото ми са абсурдните заглавия, които всеки, ама всеки ден присъстват в някои от тях, и започнах да си ги събирам. Представям ви извадката си за януари.

Аспарух брани катъка (Стандарт 01/03)

Кокошки ескимоси спят на акация (Стандарт, 01/04)

“Цицки вън” издаде крадец (Стандарт, 01/06)

МВР излиза на лов за пияни Ивановци (Монитор, 01/06)

Стягат казани за ракия Шенгенка (Стандарт, 01/10)

Отмъкнаха спрей за мечки (Стандарт, 01/10)

Осама от ДАНС спря мръсна бомба (Стандарт, 01/11)

Мацка с джип гази пожарна (Стандарт, 01/11)

Простреляният бакшиш минавал все на червено (Стандарт, 01/11)

Кривоглед опосум сменя Кнут и Паул (Стандарт, 01/11)

Цигани крадат по закона на Архимед (Стандарт, 01/17)

Мезонет за Шмоко
ВИП маймуната остава в Шумен, жени се за кучката Суза (Стандарт, 01/19)

След вота - Ушите във фризера, Бойко на суши (Стандарт, 01/20)

Внезапната смърт идва след мързел и цигари (Стандарт, 01/20)

Риби гризат краката на Гала, (Монитор, 01/20)

ТИР със семки влезе в стая (Стандарт, 01/25)

Съдии мръзнат, разводът скача (Стандарт, 01/27)

Не кради и не внасяй луканка! (Стандарт, 01/27)

Торти за пушачите, гилотина за децата (Стандарт, 01/27)

Любовта се чете по веждите, дланите издават чичо Скрудж (Стандарт, 01/28)

Пита социалистите “Защо утрепахте дядо ми” (Стандарт, 01/29)

Пиян плаши баба с ДАНС (Стандарт, 01/30)

Старо куче с втора победа в спускане (Стандарт, 01/30)

Начинът на съобщаване на битови трагедии заслужава отделна категория:

Кравар уби колега с нож и сопа (Стандарт, 01/06)

Майка и син се клаха за ракия (Стандарт, 01/25)

Свекър закла снаха и си направи харакири (Стандарт, 01/27)

Охранител си гръмна достойнството (Стандарт, 01/27)

Скиор се преби под Тодорка (Стандарт, 01/31)

NB: Почти всички са от Стандарт, защото Труд и 24 часа отдавна се отказах да следя, а останалите пред Стандарт честно казано бледнеят.

Учи ми се

Спонтанен гугъл експеримент:

"Учи ми се" - 5 250 резултата.

"Не ми се учи" - 1 640 000 резултата.

Не разбирам. На мен страшно много ми се учи. Аз като всички хора съдя по себе си и се втрещявам, като видя как някой може да мисли другояче.

Хм.

Интересно. Докато съм на работа ми хрумват всякакви идеи, а когто се прибера, главата ми е празна. Трябва да започна да ги записвам може би.

Започва СФФ! Нямам търпение да видя The Milk Of Sorrow и бях разочарована, че The Hurt Locker не е включен. Чудя се на какво се дължи това внезапно (дали е внезапно - на мен така ми се струва отстрани, разбира се киноиндустрията и киноизкуството си имат невидим за мен вътрешен ход) нахлуване на добре обговаряни филми от режисьори жени.

Дано ми остане време за поне едно-две ревюта. Много обичам да ги пиша.