Реклами по бг тв и сексизъм

Сексистки похвати, забелязани в различни телевизионни реклами, насочени към българска публика

• Табу - "даже в тези дни" - евфемизъм за менструация, защото не е прилично да се говори за това пред смесена аудитория. И течността, разбира се, е синя.
• Жените представени като единствените вещи хора в дома по всички въпроси, свързани с къщната работа и грижите за мъжа (който обикновено е безпомощен) - тук са на практика всички реклами за препарати за чистене, храна, пране и дори цифрова телевизия (отвратителната реклама на Виваком, в която жената, децата, тъщата и цялата къщна работа са само фон и придобивки (в директен аналог с услугата цифрова телевизия) в живота на единственото човешко същество в дома - опънатия на дивана Мъж.
• Оргазмът и сексуалното желание са дезинфикцирани от всякакъв намек за автентичност и автономност и са тъжни метафори за консуматорско задоволство от притежание на нов предмет, вкусване на нов шоколад или наслажедение на гладко обезкосмени крака.
• Обстановка във всички реклами за храни/напитки/работи за дома: баща и деца си играят, майката готви/чисти/пазарува/разпределя покупките/пере (Един от много примери: реклама за перилен препарат с пряк паралел между играта на детето и дейността на майката, като и за двете има сравними иновации). Даже има реклама на предмет за поправяне на спешните случаи, в които има нарушение на този единствено желателен модел на семейството - лекарство за настинка, което да изправи майката на крака, за да може да се справи с апокалипсиса, постигнат от некомпетентните членове на семейството в нейно отсъствие. И да е болна, жената-съпруга-и-майка трябва да обслужва, защото това е изключително нейна задача, с която другите са просто неспособни да се справят.
• Рекламите на Нивеа за продуктите им за мъже яко разчитат на натиска върху мъжете да култивират и демонстрират точно определен тип мъжественост - наблягане на понятия като "истински мъж", образи на изцапани мъжаги, които работят с ръцете си и демонстрират компетентност в областта на техниката.
• На практика всички реклами на лекарства против настинка, които почти винаги са насочени към жени. Когато са жени със семейства, те вземат лекарствата, защото трябва да се грижат за семействата си (които са безпомощни без майката/съпругата и не могат дори да се нахранят сами; в една реклама семейството на жената буквално се влачи след нея, закачено за фустата й). Когато са жени без семейства, те вземат лекарствата, защото няма кой да се погрижи за тях ("Скъпа, няма такъв мъж. Вземи [име на лекарството]".) Жените са за да обргижват мъжете и децата им и е добре да се откажат от илюзията, че заслужават някой да се погрижи за тях.
• И най-отвратителния похват от всички - приспособяването на феминистка реторика за реклама на разкрасяващи продукти. На български тази хватка се губи напълно, защото тази реторика я няма на български, а и в превода не личи за какво става въпрос, но по устните на актрисата ясно се чете have it all - когато говори за косата си. Лозунг, издигнат от феминистите от Втората вълна и все още актуален - дали жените наистина могат да имат същия професионален успех като мъжете, когато носят отговорност за семейството и дома, - се използва за насаждане на неувереност у жените във връзка с външния им вид - т.е. едно от нещата, поради които we can't have it all, защото докато ние се тревожим дали сме достатъчно красиви и представителни, защото от това буквално зависи дали ще ни наемат или повишат и изобщо цялото ни самочувствие и чувство за собствена ценност, мъжете се катерят по корпоративните стълбици. 

Подмяна на сексуалното удоволствие в рекламите

В рекламния свят жените нямат собствени сексуални женалния (освен много рядко), но пък имат много заместители - вероятно женската сексуалност е твърде неприлична за фемили френдли атмосферата на рекламите или пък нейната неуместност е несъзнателно съвременно продължение на дългата традиция на демонизирането й в западната култура (и синята кръв в рекламите за превръзки според мен също има нещо общо с това).

Така че въпросът изглежда става как да използваме гъделичкащия фактор на сексуалността, но без да правим от жените сексуални субекти, щото това е страшно и/или неприлично (или защото е ндопустимо мъжете да бъдат представени като сексуални обекти?) - е, явно отговорът е прехвърляне на сексуалното желание, с цялата му иконография, върху реални предмети - шоколад, епилатори, козметика. И получаваме реклами, в които чифт женски крака с прелъстителен глас обясняват колко дълго трае... обезкосмяването, жена остава насаме с новия душгел в банята, всякакви вафли, шоколади и бонбони са наричани "изкушение", докато аха ще изчезнат между чифт плътни женски устни, жени притварят очи и оформят "О" с устни от вкуса на двойно по-дълго печено кафе.

Точно заради това толкова харесвам рекламата с красивия мъж, който е на кон. Защото за разнообразие мъжът е обектът на желание и то изрично на женското желание - без евфемизми и без пренос върху тривиални ежедевни предмети. Защото легитимира жената като сексуално автономен човек.

Сериална антропология

Чудех се защо предпочитам латино сериалите пред турските, и май се сетих - героинята в латино сериала обикновено е заснета с вдигната глава, заявяваща достойнството си, често до степен на твърдоглава гордост. Тя не се притеснява да обяви своята независимост за висша ценност и да прекара няколко десетки епизода в преследването ѝ с всякакви средства. Достойнството ѝ се определя от отношението ѝ към самата нея, то е синонимно със самоуважение и това самоуважение е изразено най-често чрез отказ да се търпят унижения и несправедливости, независимо от очакваната награда.

Основното качество, с което се препоръчва героинята от турския сериал, е нейната многострадалност. Тя плаче, свела е глава, търпи лишения или несправедливости, за да се изтъкне достойният ѝ за одобрение нрав. Обръща другата буза, не отмъщава и просто чака любовта да дойде при нея - нейното достойнство е в неопетнената ѝ репутация, в безупречното придържане към социално одобрените правила за достойно женско поведение, които пък се диктуват от установените полови роли.

Дефиницията на достойнство в двата вида сериали е противоположна и за мен като феминистка, всъщност като човешко същество с чувство за собствената си ценност, е естествено да се идентифицирам с първата.

Какво искат жените, според рекламите по бг тв, 2015

Незабавно по-бели зъби
Нокти без гъбички
Да мирише хубаво в тоалетната
Деликатната бебешка кожа да е чиста и здрава
Мощен срещу мазнините и нежен към кожата на ръцете
Самобръсначка, от която кожата не загрубява след бръснене
Да не ги боли коремът
Мъжът им да мирише на красавец, въпреки че е селски бек; билети за някакво нещо, диаманти, лодка, мъж на кон
Сутрини, изпълнени със смях
Облекчение за краката си с уникална комбинация от растителни екстракти
Сбогом на цъфтящите краища
Здраво прилепваща зъбна протеза
Огнена, грациозна, страстна и екзотична за дълготраен аромат

Как да познаем, че гледаме латиноамерикански сериал

• Когато попаднем на канала и първата сцена е на две жени, които си скубят косите. Буквално. 
• "Кълна ти се, искам да умра!"
• Имена като Лусмила, Марица, Дулсе Елена, Ксиомара, Пасион.
• "Какво намира в тази уличница? Какво има тя, което на мен ми липсва?" 
• Когато главната героиня се облича само във вечерни рокли с 2 см плат между цепката и деколтето, има явно наскоро сложен бюст и грим на вариететна актриса, но е девствена и свенлива. 
• Всички, ама абсолютно всички, за умопомрачителни красиви. 
• Когато главният герой излива възвишения си душевен възторг от моралната чистота и духовна сила на георинята в едва покритата й пазва.  
• Пациентите нямат право на достъп до здравното си досие, особено ако умират. 
• Лошите жени не са просто лоши, те са самият дявол. Те убиват, изнудват, изнасилват, крадат бебета и мразят деца. Матките им също мразят деца, понеже злите жени по правило не могат да раждат.
• Емоционалното изнудване е редови елемент от всяка здрава, нормална връзка. 
• Всички деца са "малки ангелчета".
• "Искам да бъда твоя!" = прави ми се секс.
• Мъжете са буквално безпомощни пред жена по бельо. 
• "Ама през цялото време си представях, че си ти!" е приемливо извинение за изневяра.
• 100% от сексуалните актове завършват с бременност. Или, както казва една приятелка, "Да седнат на мъжки панталон и ги хваща". 
• "Да" е неприемлив и неубедителен отговор на въпроса "Обичаш ли ме?". Изискуемият минимум е "Ще за въпрос? Обичам те с цялата си душа. Знаеш, че си любовта на живота ми и ще те обичам до последния си дъх." <-- 1:1="" br="" nbsp="">
• Дълбоката кома не е извинение за липса на грим или прическа. (от тази книжка)
• Спи се с пълен вечерен грим, лак за коса и сутиен. 
• Думата "обичам" се произнася само в акомпанимент с драматична музика тип Вагнер.
• "No me importa!" 

Политическа пауза

Защо всички са вдигнали ръце от собствената си страна? Гледам анкета с хора на улицата и всички казват едно и също: ГЕРБ ще спечели, защото народът обича да го мачкат. Тук има поне 3 проблема:

първо, много хора са били успешно убедени, че победа на ГЕРБ е неизбежна. Това може да значи, че много лесно се вярва на "авторитети" като телевизията и има недостиг на независимо мислене.

Второ, изглежда нямат желание да противодействат на това явно идентифицирано като вредно събитие по някакъв начин, т.е. има съзнателен отказ от участие в страната, на практика в собствения си живот. Дали се дължи на липса на политическо образование? На слаба демократическа традиция? На липса на набор основни ценности, които всички да споделяме?

И трето, така разпространеното презрение към сънародниците си. За мен това е най-голямата мистерия. Защо? Как се е зародила и набрала популярност тази склонност да разправяш на висок глас и с убеждение колко зле и колко неспасяем е българският народ, който просто обича нещастието? Много би ми било интересно да прочета някакъв култорологичен анализ на това адски странно и струва ми се уникално явление.

Local thrills

I watch a lot of American TV. I have almost zero interest in Bulgarian TV shows. I don't know why; when Забранена любов first came on, cringe-worthy awful as it was, I couldn't look away. I devoured it whole online, when I was supposed to be writing my MA thesis. Some time later Стъклен дом materialized and I was very much into that, too. And then I just stopped watching for some reason.

How I Met Your Mother is not much better than those two, if you really come down to it. It has some clever entertainment, and Barney is a pitch-perfect parody, but in the heart of it, it still insults your intelligence and willingness to suspend disbelief. It's no FRIENDS, which had warmth and remarkable relatability to it. House MD fazed out in the 5th season or so (to me, it was over once I learned House/Stacy wasn't happening). Grey's Anatomy is nothing more than a soap opera with some misguided falsetto equalism, all soaked in supercheesy drama. Lie to Me is a terrible disappointment all around, with all the predictable cliches of personal stories, terrible acting and inter-character chemistry with the lushness of the Gobi.

So I can't really say why I'm so averse to Bulgarian shows... They're something creative, happening in Bulgaria, or what I always bemoan not getting enough of. I want to read Bulgarian novels, watch Bulgarian films, TV shows, and yet I can't bring myself to actually sit through any (minus the novels, which I actively seek out and read and am underwhelmed so far). I'm looking for something local, something very local and hitting straight home, to engage my imagination, to ignite my empathy and engross me the way Olga Krasteva, Pavel Vezhinov and Dimitar Dimov did when I was little, I long for it, in all honesty, but can't be bothered to give it the time of day. Why? I can't explain.

Is there anything on TV or at the cinema I should check out? Thoughts?

Бавно, надявам се сигурно

Стереотипните образи в рекламата са дискриминация

"Формирането на съзнание, изборът на професия и на социална роля се определя от редица фактори – семейство, училище, среда, медии. Всеки ден, без да осъзнаваме дори, сме подложени на информационен обстрел – получаваме рекламни спамове не само по e-mail-а, но и в пощата под формата на брошури за супермаркетите, в ръката, под формата на флаери за заведения, на билбордове, по улиците и навсякъде, където се обърнем. Въобще цялото урбанистично пространство се е превърнало в един огромен спам, който нашето съзнание получава всеки ден и който съзнателно или подсъзнателно влияе не само на избора ни на прах за пране, но и на възприятията ни за света изобщо.

Така, заедно с невинното желание да се преборим с всички петна, ни се насажда и представата, кои точно от нас се борят с петната - „Мама го направи!!!“ Тоест изграждането и използването на стереотипите на „жената до печката“ и мъжа плейбой, интересуващ се от „най-гладкото бръснене“ и „една добра бира“ превръща борбата за равенство между половете в нискобюджетна PR кампания с доста слабо влияние върху „пазара“."

Вече и в европейското законодателство. Ако бях оптимист по върпоса, щях да си пожелая скорошен ефект и по нашите земи! Засега и мъжделивата радост от повдигането на въпроса въобще е достатъчна да ме обнадежди обаче.