Евелина

Евелина, най-сетне - момичето в съседната стая, което каза, че ужасно го дразня, докато плачеше, когато се разделяхме - so it must be that I love you, заключи накрая.

Тя прекара най-много време в Юваскюла и се привърза най-много към нея, струва ми се. Евелка, дължа ти хиляди благодарности за собствения си незабравим престой. Не знаеш колко рядък дар е да успееш да ме накарaш да погледна напълно непознати хора и да общувам с тях.

And I love you too.

Зефи

Зефирина Зегналек (или Жегналек? трябва да питам) от Полша - единственото същество, което не смяташе обсесията ми относно определа социална несправедливост за индикация, че имам разхлабени болтове и гайки в черепната си кутия. Естествено тя е права, а всички други грешат, както често се случва.

С това искам да кажа, че ти си специална, Зефи, и ми липсваш ужасно.

Everybody loves Zefi

Гинтас

Гинтас - определено незабравима част от финландския ми живот. Той не обича да говори за себе си и въобще почти никога не говори сериозно; въпреки това се сближих с него с безтегловна лекота. Това, предполагам, е един от талантите му. Друг такъв е способността му да вижда под кожите на хората, но ревниво да пази каквото има под неговата в тайна.

Естествено и на него дължа благодарсности, включително задето ме приюти два дни преди да си замина. :Р

Джовани и Нора

За тях заедно, защото са приятели, съквартиранти и си заминаха заедно. Освен това често мисля за тях в двойка. Колаж, защото им отива и защото имам прекалено много снимки с тях. И не знам какво повече да кажа, не защото няма какво, а защото има твърде много.

Весела Коледа! Ще ми липсвате много.

Валерио и Марина

Валерио и Марина заминаха вчера. Марина ще се върне за следващия семестър, Валерио не. С тях ходих на Film Narrative, единственият ми интересен курс тук. С всеки от тях беше удоволствие да си говориш.

Весела Коледа на двама ви, и музикална и фотографска (съответно) слава да ви застигне през новата година <3

Мартин

Мартин замина в 7.30 сутринта с влака за Хелзинки. Мартин е третият човек, с когото се запознах в Юваскюла, на път за университета на втория ден. Оказа се един от най-милите и забавни хора, които познавам въобще.

Долу Мартин в естествената си среда :D

Чао

Чао си тръгна днес сутринта. Аз и Зефи го изпратихме до гарата. Неизвестно е дали ще го видя някога пак, но се надявам силно!

Все пак винаги ще си имаме нашето колело, Чао! :D

Нора

Тя мисли, че съм самонадеяна и леко надута. Аз нямам време, за да поправя това впечатление.

Тя е прекрасна.