Terrestrial prejusice

I wonder about humans' enthusiasm about extra-terrestrial life. It must exist, and there's probably intelligent life, too, but why are we so keen on finding it? We can't even stand each other and can't be bothered to try and understand civilisations who live on the same planet as us. People are only interested in it for the sake of their vanity, so they can say they found it... but we would look so pathetic once it is found and we realise we don't and won't understand other ways of life or philosophy. We don't want to understand Indians, who are human, why do we think we're equipped to communicate with other species?

Майчини заръки

По-важно е да си красива, отколкото здрава
По-важно е да си омъжена, отколкото щастлива
По-важно е да си майка, отколкото човек

Защо женомразието е толкова разпространено и толкова интернализирано? Защо прекарваме такава голяма част от живота си в съобразяване с оценките на други жени, защо постоянно се следим и съдим една друга? Мненията на свекърва ти за готвенето ти, за подредбата на дома ти, за вкусовете ти и възпитанието на детето (докато мъжът ти получава единствени безкритични похвали, когато се заеме с него, когато се заеме с каквото и да било всъщност - колко ли е хубаво да си мъж и за всичко да получаваш одобрение!), мненията на приятелите и познатите ти за дрехите ти, за фигурата ти, за начина на ти на хранене, за това колко спортуваш, за това че се жениш или че не искаш да се жениш, за намерението ти да имаш или да нямаш деца. Критиките на майка ти за това как си живееш живота и защо още нямаш сериозен приятел, защо нямаш деца, защо не си щастлива по нейния начин? Толкова много време, прекарано в поемане на всякакви удари, когато можеш да го прекараш съзидателно.  Или в грижи за себе си и за душата си. Толкова много тревоги за това дали си достойна за одобрение и похвала, дали си изпълняваш функцията в многото си социални роли на жена. И не е вярно, че може просто да не ти пука, това си има лимит. Що за свръхжена е човекът, който остава неуязвим за непрестанна, хомогенна, организирана атака по начина си на живот, особено ако този начин на живот включва конвенционални елементи като брак и деца?

Недостатъци и непопулярни схващания

• Обичам да попълвам анкети, защото обичам да говоря за себе си.
• Няма да си сменя фамилията след брака, няма и да добавя нова с тире. Досега си мислех, че бих го направила, ако и мъжът ми го направи (така и двамата имаме нова двойна фамилия), но вече смятам, че никога не бих го направила. не виждам нито смисъла, нито значението.
• Страх ме е от неодобрение, дори от хора, които не харесвам, дори които презирам малко или намирам за ограничени. Несъзнателно постоянно се опитвам да спечеля одобрението на всички, да се харесам. Опитите да преборя това са най-неуспешната борба със себе си в живота ми, поне засега.
•  Омръзна ми да чета книги от бели мъже. Имам усещането, че вече няма какво да ми кажат. И все пак това е условно, защото някои от любимите ми автори са такива мъже и нямам търпение да изчета остатъка от творчеството на У. Фокнър и Дж. Джойс.
• Понякога се чудя какво да мисля и се питам каква част от мненията ми са плод на успешно убеждаване чрез подходяща среда и носител на съответното мнение.
• Страхлива съм.
• Изневерявам на принципите си и учудващо лесно си прощавам за това.
• Живея с постоянно чувство на тихо самодоволство. Не успявам да се отърва от него за дълго. И въпреки че го искам, моментите, в които съм принудена да се смиря, са ми много неприятни (то такава е и целта, но...) и се старая всячески да ги избягвам. Тоест иска ми се да не съм самодоволна, но не желая да минавам през моментите, които рушат самодоволството.
• Нямам амбиция. Инертна съм и не развивам идеите си, когато ги има.
• Твърде често избирам по-лесния вариант, да направя каквото се очаква от мен, за да избегна сблъсъци и за да спечеля одобрение и похвали, пред това да направя това, което искам или дори което смятам за редно (за радост, последното се случва по-рядко).
• Някои близки мои хора смятат чувствителността ми, която намират за прекомерна, за недостатък, но за мен не е така, така че тя не е включена тук.
• Много рядко поемам рискове, въпреки че досега не съм съжалявала за нито един. Страхувам се от провал, и то не защото аз ще трябва да живея с него (за мен провалът не е присъда върху личността или възможностите ми), а защото другите ще знаят, че съм опитала и съм се провалила. Странно е как мога да бъда в мир със себе си до относително голяма степен и същевременно затворничка на страха от това какво мислят хората за мен.

Happiness (written in February 2014)

When I was 17-21 and madly in love, I was happy almost all the time - actually meandering between extreme happiness and extreme misery (he didn't feel the exact same way about me). Then I lost him and for the longest time I felt like I'll never be happy again because I'd defined happiness as that peak high of young love, that feeling that I'm omniscient, that I've discovered the meaning of life, and everything around me - bus stop, other people, run down dorms - was beautiful, exquisite, brimming with meaning. But of course happiness is a lot of other things I was discounting because they didn't come remotely close to those decibels of shrill joy - spending time with my friends, finding good books to read, getting better at my job, Darjeeling tea, traveling by train, inventing stories before sleep, playing with my dog, etc. etc. etc.

My point is childhood and adolescence have a very special happiness to them that is underpinned by novelty, and therefore excitement - the novelty of love, of places, knowledge, activities, etc. This becomes increasingly rarer in adulthood, plus you slowly amass disillusionments which chip away at your stores of hope - and hope is a key ingredient in joy. But I think there are other kinds of happiness, too, they may be quieter and inconsequential but I do think they count. It's taken me a long time to stop staring into the past so much but it's doable.

След цяла сутрин hate read на мозъчни пръдни от самодоволни недорасляци, съм убедена, че светът е пълен да ръба със силно ограничени откъм гледни точки, въображение и капацитет за състрадание хора и на-доброто решение е човек да се пропие.

Сериална антропология

Чудех се защо предпочитам латино сериалите пред турските, и май се сетих - героинята в латино сериала обикновено е заснета с вдигната глава, заявяваща достойнството си, често до степен на твърдоглава гордост. Тя не се притеснява да обяви своята независимост за висша ценност и да прекара няколко десетки епизода в преследването ѝ с всякакви средства. Достойнството ѝ се определя от отношението ѝ към самата нея, то е синонимно със самоуважение и това самоуважение е изразено най-често чрез отказ да се търпят унижения и несправедливости, независимо от очакваната награда.

Основното качество, с което се препоръчва героинята от турския сериал, е нейната многострадалност. Тя плаче, свела е глава, търпи лишения или несправедливости, за да се изтъкне достойният ѝ за одобрение нрав. Обръща другата буза, не отмъщава и просто чака любовта да дойде при нея - нейното достойнство е в неопетнената ѝ репутация, в безупречното придържане към социално одобрените правила за достойно женско поведение, които пък се диктуват от установените полови роли.

Дефиницията на достойнство в двата вида сериали е противоположна и за мен като феминистка, всъщност като човешко същество с чувство за собствената си ценност, е естествено да се идентифицирам с първата.

Какво искат жените, според рекламите по бг тв, 2015

Незабавно по-бели зъби
Нокти без гъбички
Да мирише хубаво в тоалетната
Деликатната бебешка кожа да е чиста и здрава
Мощен срещу мазнините и нежен към кожата на ръцете
Самобръсначка, от която кожата не загрубява след бръснене
Да не ги боли коремът
Мъжът им да мирише на красавец, въпреки че е селски бек; билети за някакво нещо, диаманти, лодка, мъж на кон
Сутрини, изпълнени със смях
Облекчение за краката си с уникална комбинация от растителни екстракти
Сбогом на цъфтящите краища
Здраво прилепваща зъбна протеза
Огнена, грациозна, страстна и екзотична за дълготраен аромат

Мисля, че най-трудното нещо в личните отношения е да обичаш, без да очакваш нищо, дори когато другият е приключил с теб в своя живот, дори когато не ти е дал обяснение. Да оставиш приятелство зад гърба си въпреки всичката любов и всичкото щастие и колко много от теб се дължи на това приятелство, на споделеното през него. За мен това все още е невъзможно, въпреки че вече знам, че трябва да го постигна някак.

Definitions of success I have a problem with

Unpopular opinion: I hate pep talks about seizing the day, following your bliss and leaving ordinary life behind. Why? What's wrong with ordinary, if you're perfectly happy in it? We cannot all be extraordinary - it's a linguistic absurdity! - so all those do is make those of us who can't be extraordinary feel anxious and guilty for not even wanting it, and even valueless in our state of ordinariness. I just hate this rhetoric.

Here's what I'm talking about, an except of one such pep talk: "the people that I admired… the people [who] really knew how to live" - there's one specific way to do living right? Isn't that limiting, and thus ironic for a rhetoric that's supposed to jerk you into breaking your limits (of course, it just assumes you're boxed in and unhappy about it)?

Moreover, it's really easy for people who seemingly have no responsibilities for anyone else in the world. You can't just quit and follow a chimaera if you need to provide sustenance and safety for minors, or if you have aging parents that couldn't make it without your help. It just breezily assumes we're all middle- or upper-class, free people who can afford to not be needed by anyone, or can be easily replaced in personal relationships, or have no problem sacrificing them, and that's a mightily privileged, and therefore exclusive, position.

And another thing. I hate that they all invariably define success and happiness, no matter how broadly they present their ideas, as personal expression. While I tend to agree with that personally, for many people success and happiness can be amply found in the area of personal relationships, for example. Or in being useful for other, in some kind of service. In something that's directed outwards, and not inwards, which is our modern-day obsession - endless self-exploration, self-development and self-expression, as if it's just us in the world and nothing we do can possibly affect anyone else, let alone our communities and societies as a whole.

That said, it occurred to me that many of those essays and talks might be borne out of the discomfort and dissatisfaction of a life in a corporate machine of repeating the same actions every day and never having the satisfaction of seeing the results of your efforts, in a complete and productive circle. I can respect that, of course, because a life defined from start to end can be suffocating, especially if paired with the western mantra of our supposed endless choices and absolute freedom. It makes for an especially frustrating combination, because you eventually realise it's false advertising. Naturally, at some point you'd stop kidding yourself that your structured life is freedom and choice and start looking for those elsewhere; or, if you're really inquisitive and exposed to other ideas about the world, discard the ideology of individual freedom and self-expression altogether.

Мила родна картинка

Средностатистически мухльо с нищо незапомняща се физиономия, стил или постижения, прегърнал красива жена. Защо българските жени са с толкова ниско самочувствие, ужасно ми е тъжно.

Unpopular opinion on reproduction

Like, ok, here's a seriously unpopular one that's hugely offensive. I don't think having your own biological children is a sacred right that you should be able to exercise at all costs. And by all costs I mean at the expense of poor women. I do not like paid surrogacy one bit and I don't think people's need to have biological offspring trumps concerns about exploitation. I read a comment somewhere that said something along the lines of, sometimes it's better to learn to live with your tragedy and not exploit vulnerable people in order to achieve your goals, and I absolutely agree. It weirds me out that we've elevated reproduction as a lifestyle to such a pedestal it's blasphemy to express any ambivalence towards assisted reproduction.

Изглежда краят на младостта, ако за нейна ключова характеристика приемем бунта, в най-общ смисъл - прогресивни идеи, вяра във възможността нередното да се изправи, търсене на нови възможности за възприемане на света, отвореност към непознати идеи, отношения, философии и др., прегръщане на "алтернативни" начини да си живееш живота - свършва около 26. След това тези схващания или започват да се архивират като "наивни" и "незрели" и се преминава към традиционно мислене на света, възприето от предходното поколение, или се развиват в разни идеологии или практики; т.е. хората започват да се делят на консерватори и прогресивни и е учудващо колко лесно се различават едните от другите.

It's hard because I don't want to ridicule anything because you never know if you're just not getting something that strikes a chord with someone else, and that doesn't deserve ridicule - but then what do you even write about? Empathy doesn't make for good story material. 

Отиваше ни зимата
С бялото ми палто
и твоето черни, като
наметалото на Батман или рисунка върху корица на Достоевски
Отивахме към пощата
да взема нещо, не помня какво
Беше заледено
и ти ме прихвана през кръста,
а аз те обгърнах с две ръце
смеехме се
и ей така, тогава
всичките ми желания и мечти
бяха в двете ми ръце