Виждам и познавам много млади жени, заобиколени от приятели мъже, но почти никога жени над 50-годишна възраст. Може да е поколенческа разлика, а може и да е израз на социалното конструиране на жените като ресурс с определено предназначение, което след определена възраст не важи и следователно мъжете нямат интерес да общуват повече с такива жени. Казано на прост език, докато си млада и хубава, мъжете са ти приятели, защото извличат социален дивидент от имането на млада и хубава жена в обкръжението си. Като остарееш и вече не ставаш да се хвалят с теб пред другите мъже, няма защо да общуват с теб. Може да е цинично и радикално, но за мен много малко мъже виждат жените действително като хора. Повечето ни виждат като възможности или ресурси - нещо, което могат да използват по определените начини (социална придобивка, партньорка в живота, майка на поколението, домашна прислужница, символ на житейски успех и т.н.), но не и човек, с когото да общуват на едно ниво, защото са единомишленици примерно, или просто защото се обичат.

Преди 10 години

Неща, които ни се случиха в Индия и няма как да се случат тук, включват:

• Да се качиш на влака без пари и кондукторът да ти купи закуска 
• Да ти намерят място на последната лодка в резервата, защото си пред сълзи, че си изпуснал единствения шанс в живота си за това езеро 
• Маймуна да те гони по покрива на изоставен храм и да ти образува доживотна фобия от маймуни 
• Да се молиш да не те опръска случайно капка от свещената вода на Ганг, докато си в лодката, защото току-що си научил, че е септична 
• Да те поканят в дома си съвършено непознати, защото им е любопитно откъде си и какъв е животът там 
• Да се измъкнеш от глоба във влака с предълга сълзлива история за бедното си студентство с половината вагон за публика