Tuesday, April 23, 2013

Как да познаем, че гледаме латиноамерикански сериал

  • Когато попаднем на канала и първата сцена е на две жени, които си скубят косите. Буквално. 
  • "Кълна ти се, искам да умра!"
  • Имена като Лусмила, Марица, Дулсе Елена, Ксиомара, Пасион.
  • "Какво намира в тази уличница? Какво има тя, което на мен ми липсва?" 
  • Когато главната героиня се облича само във вечерни рокли с 2 см плат между цепката и деколтето, има явно наскоро сложен бюст и грим на вариететна актриса, но е девствена и свенлива. 
  • Всички, ама абсолютно всички, за умопомрачителни красиви. 
  • Когато главният герой излива възвишения си душевен възторг от моралната чистота и духовна сила на георинята в едва покритата й пазва.  
  • Пациентите нямат право на достъп до здравното си досие, особено ако умират. 
  • Лошите жени не са просто лоши, те са самият дявол. Те убиват, изнудват, изнасилват, крадат бебета и мразят деца. Матките им също мразят деца, понеже злите жени по правило не могат да раждат.
  • Емоционалното изнудване е редови елемент от всяка здрава, нормална връзка. 
  • Всички деца са "малки ангелчета".
  • "Искам да бъда твоя!" = прави ми се секс.
  • Мъжете са буквално безпомощни пред жена по бельо. 
  • "Ама през цялото време си представях, че си ти!" е приемливо извинение за изневяра.
  • 100% от сексуалните актове завършват с бременност. Или, както казва една приятелка, "Да седнат на мъжки панталон и ги хваща". 
  • "Да" е неприемлив и неубедителен отговор на въпроса "Обичаш ли ме?". Изискуемият минимум е "Ще за въпрос? Обичам те с цялата си душа. Знаеш, че си любовта на живота ми и ще те обичам до последния си дъх." <-- 1:1="" br="" nbsp="">
  • Дълбоката кома не е извинение за липса на грим или прическа. (от тази книжка)
  • Спи се с пълен вечерен грим, лак за коса и сутиен. 
  • Думата "обичам" се произнася само в акомпанимент с драматична музика тип Вагнер.
  • "No me importa!" 

Friday, April 19, 2013

Политическа пауза

Защо всички са вдигнали ръце от собствената си страна? Гледам анкета с хора на улицата и всички казват едно и също: ГЕРБ ще спечели, защото народът обича да го мачкат. Тук има поне 3 проблема:

първо, много хора са били успешно убедени, че победа на ГЕРБ е неизбежна. Това може да значи, че много лесно се вярва на "авторитети" като телевизията и има недостиг на независимо мислене.

Второ, изглежда нямат желание да противодействат на това явно идентифицирано като вредно събитие по някакъв начин, т.е. има съзнателен отказ от участие в страната, на практика в собствения си живот. Дали се дължи на липса на политическо образование? На слаба демократическа традиция? На липса на набор основни ценности, които всички да споделяме?

И трето, така разпространеното презрение към сънародниците си. За мен това е най-голямата мистерия. Защо? Как се е зародила и набрала популярност тази склонност да разправяш на висок глас и с убеждение колко зле и колко неспасяем е българският народ, който просто обича нещастието? Много би ми било интересно да прочета някакъв култорологичен анализ на това адски странно и струва ми се уникално явление.