Wednesday, November 21, 2012

I don't know what I'm doing

I used to write poems, but poetry appeared dead
So I stopped writing,
And started reading instead
And what I read seemed alive and thriving.
Maybe it's me who is dead.

Thursday, November 1, 2012

Българщината!

Заедно с "българина" (който обикновено се появява в изречения, където дава мнението си по кулинарни и сексуални въпроси, тип "Българинът обича виното и веселието" (мин. Найденов) и "Колко често българинът се отдава на интимни ласки?" (iNews)), "българщината" е една от най-досадните преупотребявани думи в публичното пространство. Снощи беше Хелоуин, отворих да разгледам снимки, защото мярнах някакви хора вчера и имаше такива страхотни костюми, направени с въображение, чувство за хумор и явен ентусиазъм, и какво ми трябваше да чета коментарите - отдолу пълно с мрънкащи дядки, овайкващи това свято-пресвято нещо, българщината. Ядосах се, защото е смешно и тъжно едновременно да седиш в 21 век пред компютър с интернет връзка и заедно с един куп непознати от различни части на света да плюеш по глобализацията и културния синтез, но и защото обикновено най-мелодраматичните патриоти имат най-ограничена представа от "българщина", т.е. българско културно наследство (и най-лош правопис... не знам защо, но колкото по-силно вряка някой за съхраняване на българщината, толкова по-неграмотно пише. желязно правило!).

Работила съм 5 сезона в туристическия сектор, където тези възвишавани идеали на БЪЛГАРСКОТО се експлоатират, в силно опростен вид, за целите на индустрията. Развеждат се едни туристи като овце из разни села, където туроператорите имат договори с няколко местни, и върви търговия със завишени цени и възпроизводство на откъслечни обичаи в безконтекстова среда. Ей такова е отношението към "българщината" като цяло из публичното пространство в България - фалшиво, опростачено и плувнало в мазна локва от самодоволство. Тия, които оплакват културната инвазия на западния свят в България, после си купуват произведени в Китай мартеници и се тупат по рамото за добре свършеното утвърждаване на родното.

И затова ми е много противно, като почнат разни псевдопатриоти да реват против американизацията и незнамсикво си: защото за тях "родни традиции" е блудкав бълвоч от мухане на печени прасета, нестинарство за пред чужденците и "народна" музика с йоника, граничеща с най-обикновена чалга. Хора, за които "родните традиции" се съдържат в ръченицата с петел по сватбите и шепата работилници на Етъра, нямат нито морална, нито аргументна почва за критики към нещо, което не познават и не разбират, сравнявайки го с нещо друго, което не познават и не разбират.